# # #

Въпроси и отговори

Намерих диво пострадало диво животно – какво да правя?

Всеки случай е строго индивидуален! Възможно е животното да е в добро състояние и след консултация с нас да бъде освободено. Има случаи, в които то трябва да постъпи максимално бързо в Спасителния център, като бързото му приемане да е определящо за спасяването му. За да преценим за кой от двата случаи става дума – моля свържете се с екипа на Центъра – на телефоните...
! Молим за спешни случаи и пострадали диви животни да търсите връзка с нас на телефоните ни. Фейсбука и мейла проверяваме всеки ден, но при сериозни травми е ценна всяка минута. Тъй като екипът ни е ангажиран с грижите за животните – най-бързия начин за връзка е телефона.
ТУК можете да намерите подробна информация са всеки отделен случай.

Контактите та екипа на Спасителния център можете да намерите ТУК.

Не вдигате телефона си. Защо?

Сигнали за ранени диви животни можете да отнасяте към телефон 112 или РИОСВ на територията на която сте.

Кои дни работи Центъра? Какво е работното му време?

Екипът работи ежедневно, на смени – всеки ден от седмицата. Почти всеки ден, екипът и доброволците на Центъра са на работа повече от 10 часа, понякога до късно през нощта. Но това става на доброволен принцип и според нуждите на пациентите и наличната работа в момента.

Мога ли да посетя Спасителния център?

Да – Спасителният център е отворен за посещение. Това може да стане всеки ден от 13 до 15 часа.
Достъпна е посетителската ни част, която ежегодно се посещава от над 3000 посетители, сред които и много деца. Големите групи посетители се приемат, само с предварително заявени дата и час!
Размножителната част, където гнездят редки видове е достъпна само за екипа на Центъра, но там има монтирано видеонаблюдение, което ще ви позволи да наблюдавате гнездящите редки видове.
Затворени за масовите посещения са и амбулаторията или ветеринарните помещения на Центъра.Там допускаме хора, пряко ангажирани с дейността на Центъра, като доброволци, дарители, осиновители, журналисти, стажанти, сътрудници и съмишленици, които имат специален интерес към нашата дейност.

За заявки за групови посещения, моля обадете се на: 0886570053 или 042 607741 - Христина Клисурова

Само защитени видове ли се приемат в Центъра?

Всяко животно има право на живот и помощ. В това отношение всички животни са еднакво важни. Спасителният център на Зелени Балкани е създаден с идеята да подпомогне оцеляването на редките видове. За тези видове, спасяването на всеки един индивид може да се окаже ключово за оцеляването им. За спасяването на тези индивиди понякога се мобилизират неимоверни средства и усилия. Тъй като Спасителният център има ограничени ресурси, те на практика "изяждат" времето и средствата, за спасяването на други видове, които не са защитени от закона.
Спасителният център приема защитените видове птици, но това са на практика голяма част от всички птици в България, тъй като почти всички видове птици у нас са защитени и са включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие. В него са дори "обикновени" видове като лястовиците, бързолетите. Не са защитени едва няколко вида, сред които гларусите, врановите птици.......Това не е случайно - тези видове са многочислени, популациите им са в повече от добро състояние, даже напротив - много от тези видове са агресивни или силно адаптивни - като по този начин изместват другите видове птици.
Спасителният център се стопанисва от неправителствена организация. Ние сами търсим и намираме своето финансиране на конкурсни начала. Екипът ни е малък , а ресурсите ни ограничени. Центърът приема стотици сигнали от цялата страна. За жалост, с малки изключения, той е единственото място, към което хората могат да се обърнат, когато намерят диви птици. Въпреки огромния напредък през последните години, Центърът разполага и с ограничен брой волиери, стаи за настаняване и най-вече хора. По тази причина ние сме изправени пред трудния избор дали да приемем стотици пациенти, които не можем да обгрижваме, или да полагаме по-добри и  професионални грижи за пациентите си. Ето защо бе взето трудното решение в Центъра да не се приемат видовете гларус, врановите птици /сива врана, чавка, .......Въпреки това екипът ни полага усилия и консултира гражданите за редица такива случаи, когато те са се ангажирали да окажат помощ на такива видове...

Какво се случва с животните, които не могат да бъдат излекувани?

За животните, които не могат да бъдат възстановени правим индивидуална преценка.  Те имат една от следните съдби:
  • Пренасочват се към размножителните ни програми. Целта ни е да размножаваме редки видове в неволя и да пускаме потомството им на свобода.
  • Пренасочват се към зоопаркове в страната – целта ни е не само да запазим живота на тези птици, но и да покажем на хората, посещаващи зоопарковете какви са последствията от бракониерството и други човешки дейности, водещи до травми и осакатяване на дивите животни
  • Отглеждат се стацианарно в Спасителния център – в посетителската му част. Целта ни е хората да могат да се докоснат до красотата на птиците и до трагичната им съдба. Десетки деца и граждани се срещат с животните – стациорни пациенти на центъра
  • Евтаназират се – евтаназията е крайна мярка! Тя се прилага само в краен случай и невъзможност да бъдат спасени животните по един от горните начини.

Как да съм сигурен, че ако се наложи приспиване на животните, това е само в краен случай?

Екипът на Спасителния център прилага евтаназията само в краен случай. Самият Център е създаден с идеята за спасяване на диви животни. В Центъра ни няма „случайни“ служители и всички са отдадени на работата си – те са там, за да спасяват диви животни! Целият екип е силно мотивиран за спасяването на всеки един живот....
За съжаление понякога пациентите имат нелечими травми, като липсващ крак, например. В такива случаи те не могат да бъдат отглеждани по няколко причини:
Отглеждането им в неволя не е възможно, поради липсата на възможност за всяко животно да се грижи отделен човек
Отглеждането не е възможно, защото в неволя няма подходяща храна за животното или дългосрочното му отглеждането би било причина за вторични заболявания, страдания и в крайна сметка – смърт.В такива случаи се прилага евтаназия.
Евтаназирането става от дипломирани ветеринари, съгласно българското законодателство и стандартите за хуманно отношение към животните. Тя е безболезнена за животното, което на практика „заспива“.
За ентаназията се прави протокол, който се подписва от ветеринарния лекар, извършил процедурата и един рехабилитатор, и принципно е на разположение на всеки желаещ да се запознае с причините за прилагането на тази крайна мярка.

Контролира ли някой дейността на Спасителния център?

Центърът е обявен за Спасителен със Заповед РД 826/02.11.2012 г. на Министъра на околната среда и водите. Дейността на му е регламентирана в глави III и IV от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и специализиран Правилник за дейността на спасителните центрове (Обн. ДВ, бр.14 от 20.02.2004 г.).  Отделно в Спасителния център има регистрирана по Закона за ветеринарномецицинската дейност амбулатория. Така, на практика, дейността ни се контролира редовно и на място, чрез проверки от РИОСВ – Стара Загора – институцията отговорна за прилагането на тези закони, Министерството на околната среда и водите, Областната дирекция по безопастност на храните - Стара Загора.. Спасителният център подлежи също така на обществен контрол, като всяка гражданска организация. Това става като сме отворени винаги към гражданите, които имат интерес към дейността и искат на място да се уверят как работи Спасителния център.

Как се финансира Спасителния център?

Спасителният център е част от Зелени Балкани, които са неправителствена организация. Като такава ние нямаме фиксиран „бюджет“ и се финансираме на проекти, които печелим на конкурсен принцип. Това прави финансирането ни сравнително нестабилно, тъй като зависи от наличието на одобрени проекти и включените в тях дейности. При одобряване на проект, сме задължени да разходваме средствата си стриктно, съгласно изискванията на донора и това не ни позволява да използваме парите за друго, дори да има отчаяна нужда за това. Ето защо Спасителният център разчита изключително много на своите дарители. Без тях, Центърът не би могъл да съществува. Повече за дарителството можете да научите тук.

Как мога да помогна?

ТУК можете да намерите начините, които са удобни и приемливи за вас, и които могат да помогнат на Спасителния център.

Как да стана част от „Спасителните отряди за диви животни“?

Екипът ни винаги има нужда от много и нови помощници за дейността на Спасителния център. ТУК можете да намерите повече информация за това как можете да станете част от доброволната ни мжежа.

За какво ще се ползват моите дарения?

За храна, медикаменти, оборудване, консумативи, свързани с дейността на Спасителния център, или по ваша препоръка, след разговор с нас.
ТУК можете да намерите повече информация за начините, по които можете да дарите.

Защо не се грижите за гълъби, гларуси, котета, кучета?

Ресурсите на Спасителния център за ограничени. Това налага той да си постави приоритети. Пред десетките бедстващи домашни и диви животни, той дава приоритет на защитените, редки видове. Това е така, защото при тях, спасяването на всеки индивид може да е важно за оцеляването на вида. На пракитка по този начин ние работим за оцеляването на редките видове. Все пак се опитваме да бъдем полезни, като отговаряме на десетки сигнали за гълъби, гларуси и вранови птици и много често съветите ни помагат на хората, без да се налага приемането на птиците в Центъра.
Спасителният център не се грижи за домашни животни, тъй като целта му е да подпомага оцеляването на дивите видове.

Защо няма онлайн ежедневна информация за всеки пациент?

Екипът на Спасителния център е посветен изцяло на грижите за пациентите. Те са свързани с ежедневна тежка работа, свързана с почистване, хранене, операции, лечение, логистика и организация по транспорта на животните, консултиране по телефона и много много други. Постъпващите пациенти са понякога десетки на ден.  На практика Центърът трудно поема всички пациенти и се екипът се справя със задачите, благодарение на свръхусилия и извънреден, доброволен труд. За нас на първо място са качествените грижи за пациентите. Понастоящем екипът на Центъра няма физическата възможност да качва ежедневно информация и снимки за текущото състоянието на всеки един от десетките пациенти /което се променя всеки ден/.
За това, всеки, който има интерес към съдбата на животно може да се информира по един от следните начини :
  • Чрез новините, които се опитваме да качваме всеки ден на ФБ и интернет страницата на Центъра
  • Като отправи запитване на един от телефоните на Спасителния център /важно е да посочите деня на приемане на животното и от къде е пратено, тъй като ежедневно постъпват много птици – понякога от един и същи вид
  • Като посети на място Спасителния център

Добри ли са условията за отглеждане на животните в Спасителния център?

Да. Близо 20 години екипът на Спасителния център полага усилия за подобряване на базата си и условията за отглеждане на пациентите. За целта сме черпили опит от най-добрите подобни центрове в Европа. Понастоящем, можем да твърдим, че условията в Центъра са на  европейско ниво. Разбира се, винаги могат да са по-добри, което зависи от наличните ресурси. Центърът има нужда от още много клетки, съоръжения, а екипът ни има много идеи, които се надяваме да осъществим. Ежедневно полагаме усилия за подобряване на базата си и своята експертиза. Условията в Спасителния център са под контрола на РИОСВ и ОДБХ, чиито проверки са гаранция за нивото на грижите за пациентите. Ако имате отношение към темата, сме благодарни на всяка помощ за подобряване на нашата база и грижата за пациентите. При въпроси – д-р Клисурова – 0886570053.

Защо не идвате да вземете пациент от мястото, за което искам да ви съобщя?

Спасителният център е част от Зелени Балкани – което е неправителствена организация. Той не разполага с ресурси – човешки и финансови, за да отреагира на сигналите по места. За това разчитаме почти изцяло на гражданите от цялата страна, които съдействат за транспортирането, приемането и оказването на първа помощ на бедстващи диви животни.

Има ли институция длъжна да отреагира, ако й предам сигнал за бедстващо диво животно?

По закон, отговорни за опазването на защитените видове са РИОСВ – регионалните поделения на МОСВ. Все пак, Регионалните инспекции разполагат с ограничен екип от експерти и възможности. Работата им е в рамките на работните дни на държавната администрация. В България няма “Animal Police” или други институции, познати от Америка и други страни, които се отзовават на място, при всеки сигнал.
За приемането на пациенти в нашия Център, разчитаме освен на РИОСВ и на личната ангажираност и помощта на всеки един гражданин.
 

Само птици ли приема Спасителният център на Зелени Балкани?

Спасяването предимно на птици не е самоцелно или защото птиците са по-важни за нас от другите видове. Това е  така, по няколко причини:
  • птиците са едни от най-често намираните от хората ранени или пострадали диви животни
  • всяко животно изисква специализирани условия за отглеждане - храна подходящи клетки и прочие. Отглеждането на животни в неподходящи условия е неприемливо и непрофесионално. По тази причина, Центрове, които нямат условия за отглеждане на дадени видове /например както е в нашия случай - за земноводни или едри бозайници/ не бива да приемат такива животни. Това е свързано с редица вреди за животните, противоречи на законовите изисквания и е непрофесионално!
  • отглеждането на различни групи животни, но в едни и също помещения или без нужната инфраструктура е свързано с редица проблеми ЗА САМИТЕ ЖИВОТНИ. Например, ако приемаме лисици, има опасност те да избягат и да изядат изключително редки видове птици, които се размножават в съседна клетка. По тази причина в хубавите зоопаркове, различните животни се отглеждат в различни сектори, всеки от които изолиран и притежаващ подходящите условия за отглеждането на съответната група. Като професионално работеща структура, Спасителният център не може да си позволи да приема всякакви животни, без да сме сигурни, че ще подсигурим адекватното им настаняване и лечение /например едри бозайници, земноводни, много видове влечуги и други/
  • в годините Центърът е придобил най-голяма експертиза и опит за лечението на птици /поради големия процент на птиците от общия брой пациенти/. Центърът има подходящи клетки и условия за отглеждане на тези животни. По тази причина, съгласно съществуващо негласно разпределение между Спасителните центрове в България, към Стара Загора се насочват птиците, докато примерно едри бозайници или земноводни се насочват към зоопарка в София, например. Костенурките, пък, се насочват към центъра за костенурки в на Фондация Геа Челониа в село Баня и т.н. Приемането на всякакви животни от всеки един от Центровете, без да разполага с нужните условия, клетки или инфраструктура е не професионално и би било свързано с редица проблеми за всички.