Зелени Балкани на втория международен семинар за прилагане на CITES в страните от централна и източна Европа проведен в Кения, Африка

Тази година срещата беше проведена на по-екзотично и емблематично за световната природозащитата място - Кения, Африка, в периода 20 – 25 август 2012. Основната цел на срещата беше да се обмени опит с Кенийската природозащитна служба /Kenya Wildlife Service - KWS/. На срещата присъстваха представители от активни НПО работещи и в сферата на CITES заедно със ръководните и научни ведомства по CITES от Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния, Сърбия, Хърватска и Украйна. Втория основен акцент на конференцията беше опазването на Африканския слон и двата вида носорози (бял и черен), чрез регулиране на търговията със слонова кост и рог от носорог в рамките на ЕС.

Освен слоновете и носорозите на срещата бяха широко застъпени и други принципни теми свързани с опазване на видове чрез регулиране на търговията с тях, както и въпроси свързани с прилагане на CITES , тълкуване и трансформиране в националните законодателства по целия свят. Обсъдени бяха проблемите свързани с цирковете, частните колекции с животни и зоологическите градини. Най-интересно бе представянето на Кенийския природозащитна служба KWS. Изключително впечатлени европейските делегати се запознаха от близо с капацитета на тази служба. Смело мога да твърдя, че подобна специализирана институция не функционира по този начин никъде из Европа. KWS е изградена от около 6000 служители, с приблизителен годишен бюджет от 75 – 80 млн. евро. Реално организацията е полу военизирана структура, която много често се налага да отговоря със стрелба на бракониерския обстрел. Освен презентации и дискусии делегатите на конференцията имаха възможност да се докоснат до уникална природа в националния парк Тсаво, където съвсем от близо можахме да наблюдаваме слонове, лъвове, зебри, много видове антилопи и газели, както и огромното разнообразие на птичия свят.

За съжаление световното общност не помага кой знае колко на Кения в опазването на видовете, поради доста честото политизиране на решенията на CoP (Conference of the Parties)/конференцията на страните членки от CITES/.
Кратка предистория:

През 2007 година например ЕС подкрепи предложението на Ботсуана и Намибия /http://www.cites.org/eng/cop/14/prop/index.shtml/ продажбата на огромно количество натрупана слонова кост на склад, което както и природозащитната общност предполагаше просто увеличи случаите на бракониерство в Африка, където се срещат африканските слонове. Естествено в Хага, Холандия тези действително бедни страни обясняваха как просто искат да подобрят живота си, да продадат така или иначе натрупаната слонова кост, която така и така стои без предназначение.

Да, и това е така от една страна, но въпросът е чисто принципен и важен. Просто има закон, в случая CITES.
Добре е да се замислим и върху контра въпроса на Кения – “а ние длъжни ли сме да вземаме тези 70 млн. евро от нашите също толкова бедни данъкоплатци и да го инвестираме в опазване на тези видове, където губим човешки животи на нашите рейнджъри?

И ако се замислим, кой е по-прав, а?
Както и в нашата страна, законите за биологичното разнообразие и защитените територии е ясен в повечето случаи, но много често се опитваме да го тълкуваме и правим изключения, което просто противоречи на принципите на законността. Такива примери има още десетки из целия свят.

Много е жалко да видиш снимки с кървавите тела на 8 – 10 тонни животни убити само заради две бивни или рог, за да се направят статуетки, пепелници или да се правят безсмислени опити за лечение на рак и други глупави вярвания.
За кенийците основен приоритет и държавна политика е опазването на безценното природна наследство, с което разполагат. Те реално нямат други по-ценни ресурси и туризма се оказва техният основен поминък. Невероятно е наистина как една толкова бедна страна, където едва 25% от населението има достъп до електроенергия е достигнала до осъзнаването, че опазването на природата е основен приоритет на нацията. Замисляйки се по този въпрос и познавайки нашата страна, история, география и култура смятам, че можем да се поучим от тази африканска страна и да следваме абсолютно същите принципи, от което ще спечелим, както финансово така и духовно.

Повече информация за дейността на Зелени Балкани по конвенция CITES може да видите ТУК

Повече информация за CITES ТУК

За повече информация:
Ивайло Клисуров – Зелени Балкани
Тел.:0886570052,e-mail: iklisurov@greenbalkans.org