Новини

За първи път от три десетилетия насам, черният лешояд (карталът) гнезди в България

За първи път от три десетилетия насам, черният лешояд (карталът) гнезди в България

21.03.2021
След близо 30 години упорит труд, природозащитниците от Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици, постигнаха невероятен успех! За първи път, след 28 години от последното известно гнездене на картала в  България, те отбелязват сформирането на три двойки в Стара планина. Трите двойки са  и първите въобще установени и фотографирани в Стара планина птици от този вид!

Двойките са загнездили на специални платформи, поставени от природозащитниците и са част от дългосрочна програма за завръщане на вида. Тя започва буквално преди десетилетия, с първите идеи и дейности за възстановяване на едрите видове лешояди, като част от международна програма и Балкански план за реинтродукция.


Първите резултати по програмата бяха постигнати, с възстановяването на белоглавите лешояди като гнездящ вид в Кресненското дефиле и Стара Планина. През изминалите години, природозащитниците върнаха на свобода над 350 белоглави лешояда, получени като дарение от кралство Испания, Франция и над 19 зоопаркове в 7 страни.

Втората цел на трите граждански организации бе завръщането на черния лешояд – изчезнал за страната вид. През последите години, като част от дейностите по проект „Светло бъдеще за черния лешояд“, LIFE14 NAT/BG/649, общо 59 черни лешояда бяха дарени от Испания, с цената на огромни усилия на голям международен екип. Загнездването на вида в Стара планина и за първи път  в „новата история“ на природозащитата в страната, е успех само по себе си. Дивите птици и двойките са изправени пред редица опасности и предизвикателства, за това с интерес ще следим съдбата им, с надеждата да загнездят успешно още тази година и да създадат поколение.
Следете и вие съдбата им на сайта на проекта: https://greenbalkans.org/VulturesBack/


Допълнителна информация
Често и повсеместно срещан из страната до началото на ХХ век, черният лешояд се води изчезнал от България. За първи път този факт официално е описан в Червената книга на НР България от 1985 година, когато видът е поставен в категория „изчезнал”.  Фактическото изчезване вероятно се случва в периода 1950-1960г. , когато вече няма данни за гнездене, а наблюденията на вида стават изключително редки.

През 1980-те зачестяват наблюденията на единични птици и малки групи от вида в Източните Родопи, където в пограничния район навлизат индивди от последната известна колония на вида на Балканите в гората Дадя в Гърция. Вероятно от такива индивиди се формира двойка и загнездва в района на яз. Студен кладенец, където през 1993г. е открито първото за десетилетия и последното оттогава гнездо на вида в България. След еднократно успешно гнездене двойката изчезва и така завръщането на вида е мимолетно, което дава основание черният лешояд да остане в категория „изчезнал” и в следващото издание на Червена книга на България от 2011г.

През 2015г. стартира партньорски проект „Светло бъдеще за черния лешояд” LIFE14NAT/BG/649, където си партнират Зелени Балкани (www.greenbalkans.org), Фонд за дивата флора и фауна (www.fwff.org), Дружеството за защита на хищните птици (www.bpps.org), международната фондация за опазване на лешоядите (VCF – www.4vultures.org), германската фондация Евронатур (www.euronatur.org) и регионалното правителство на Екстрамадура (www.juntaex.es). Проектът е финансиран по програма ЛАЙФ на ЕС и цели възстановяването на вида в България като гнездящ с помощта на реинтродукция (освобождаване на птици отгледани в неволя или чрез доставяне н птици от други райони). Така през 2018г. започва вноса на индивиди от Екстрамадура (Испания) и различни европейски зоопаркове и освобождаването им в Източна Стара планина (край Котел и в Природен парк „Сините камъни”) и Природен пaрк „Врачански Балкан”.

Възстановяването на изчезнал вид в даден район, не е еднократен акт. В предварителните проучвантия за възможността това да се случи, бяха заложени следните параметри:
1.      Да се задържат повече от един индивид, а най-добре минимум 8 индивида в района на освобождаване.
2.      Видът целогодишно да присъства в района на освобождаване.
3.      Да се формират двойки, които се държат задено;
4.      Формираните двойки да демонстрират брачно поведение (заемане на територия, строеж на гнездо, брачни полети и копулации).
5.      Да снесат яйце.
6.      Да отгледат малко.
7.      Минимум 5-6 малки да се отглеждат годишно в територията на совбождаване и този брой да е по-голям от загубите на индивиди по различни причини.

Към края на 2019г. , след освобождаване на общо 18 птици, беше постигната целта в т.1 за Източна Стара планина, а към края на 2020г. и т. 2 и т.3. През 2020г. освобождаването на 10 черни лешояди във Врачански Балкан доведе до  постигане на т.1 за ПП „Врачански Балкан”.

В началото на 2021г. година и с напредване на размножителния сезон, общо три двойки черни лешояди започнаха гнездова активност. Две двойки в Източна Стара планина заеха гнезда (изкуствени платформи, нарочно направени от екипа на проекта) и активно ги надграждат. При една от двойките беше наблюдавана и копулация. В същото време има една сформирана и строяща гнездо двойка и във Врачански Балкан. Това са първите активни гнезда на вида наблюдавани от 28 години в България и първите въобще установени и фотографирани в Стара планина.
Това е преломен момент в процеса на завръщане на вида, защото дори тази двойки и да не успеят да отгледат малки още тази година (поради младост и неопитност), то поне знаем, че вече са приели района на Източна Стара планина за свой дом и е твърде вероятно и следващите етапи на възстановяването на вида в страната да се случат.

Друг важен момент е, че птиците одобряват и заемат гнезда на листопадни видове дървета, какъвто е зимният дъб. В Испания също има гнезда на дъбове, но вечнозелени видове като пърнара и корковия дъб. В Дадя (Гърция) гнездят изключително на борове, а в Турция и Грузия на борове и дървовидни хвойни. Тази особеност водеше до очакването в екипа на проекта, че птици отгледани и импринтирани на средиземноморски горски гнездови субстрат е малко вероятно да приеме да гнезди на широколистен такъв от континеталния пояс, и че вероятно ще търсят да построят гнездата си на борове. Въпреки, че изкуствени платформи бяха посторени и на борове, досега двете двойки заеха гнезда на листопадни дъбове. Това дава добра перспектива, че България и други стани с преобладаващ континентален климат и растителност, ще могат да предоставят условия за черния лешояд и той да се възстанови в части от историческия си ареал, от където е изчезнал поради човешка намеса.

Днес, макар да липсват гигантските дъбове и брястове по равнинни и полупланнски места, явно все пак има места, които с целенасочено управление могат да бъдат заети отново от черния лешояд и видът да се завърне в българската орнитофауна, което след последните новини е все по-близо.  

Лица за контакт: 
Ивелин Иванов  – Ръководител на проект "Светло бъдеще за черния лешояд" LIFE14 NAT/BG/000649
телефон: 0887 589995, имейл: iivanov@greenbalkans.org 
Емилиян Стойнов  - Координатор Фонд за дивата флора и фауна

телефон: 0878 573841, имейл: pirin@fwff.org