Новини

За Спасителния център и болните животни

За Спасителния център и болните животни

16.10.2009

Черногуш гмуркач (Gavia arctica)
Ето един пациент от относително рядък за България вид. Обитава предимно Скандинавските страни и Аляска. У нас се срещат единични екземпляри през зимата в крайморските ни езера. Рядко такива пациенти попадат в Спасителния център, защото, обикновено, не се приближават до сушата. Даже да ги наблюдаваш е трудно, камо ли да те допуснат наблизо.
При нас птицата постъпи с помощта на колегите ни от РИОСВ-Шумен. Намерена е лежаща на шосе. Няма наранявания, но е доста слаба и отпаднала. Това, обаче, не и пречи да се отбранява респектиращо с острия си клюн. Издава много странен звук, който сякаш идва от дълбините на океана. Интересно за гмуркачите е, че краката им са разположени много назад и това не им позволява да стоят на тях. Те, едва ли не, могат само да летят и да плуват. На сушата са много смешни, защото се тътрят по корем. Затова, нашият пациент е настанен във ваничка, където спокойно може да си „разкърши” краката.

Полска чучулига (Alauda arvensis)
Тази симпатична птичка е имала нелека съдба. Използвана е за примамка при лов на други пойни птици за нелегален износ в Италия. Вероятно си мислите, че в Италия са големи ценители на красивите птици, но става въпрос за съвсем друг род ценителство. Пойните птици са деликатес в италианските ресторанти.
Колегите ни от РИОСВ-София успяха да заловят двама, българин и сърбин, разпънали близо 80 кв.метра мрежи в покрайнините на гр.Сливница. На нарушителите на Закона за биологичното разнообразие са съставени актове.

Птичката не е ранена, но е с начупени пера, за да не може да лети, поради което ще остане в Спасителния център докато перата и израстнат отново.

Забулена сова (Tyto alba)
„Дамата в бяло” е, може би, най-подходящото название за тази елегантна и тиха птица. Вероятно, малко хора са поглеждали нагоре точно когато тя прелита над главата им, но този изящен бял силует, плъзгащ се безшумно в нощта, не може да се сбърка с нищо друго.

В момента имаме две ранени забулени сови. И двете имат по едно счупено крило, но на едната е счупен и кракът. Счупванията са лоши. Птиците няма да могат да летят повече, но полагаме старание поне да запазят крилата си и да не се наложи ампутация. Ако успеем, тези птици ще останат при нас и ще бъдат включени в размножителната програма на Спасителния център.

Пръстенчат фазан (Phasianus colchicus torquatus)

Когато чуят за фазан, някои хора си представят това: 

 Е, ние си представяме друго – свободна, дива и красива птица, която има същото право на живот, както всички други същества. Този прекрасен мъжки фазан, вероятно, е имал някакъв проблем, защото не е можел бързо да бяга и това е позволило на група деца да го догонят и ритат. В резултат на това птицата е със счупена става на единия крак, поради което кракът се измъква от ставата. В допълнение, опашните пера липсват, вероятно изтръгнати.

Ставата предстои да бъде оперирана и, да се надяваме, операцията да е успешна, защото, в противен случай, кракът няма да може да се оправи.

Черен щъркел (Ciconia nigra)
Този приятел, по незнайни причини, беше се заселил за няколко дни в двор на къща в село близо до Стара Загора. Това е странно поведение, особено за черен щъркел, тъй като те живеят доста по-настрана от хората, в сравнение с белите. Черните щъркели обитават скални масиви, гнездят по скални площадки и имат по-малко контакти с хора от белите. Поради тази причина, те са и по-плашливи и по-агресивни.
След обилно неколкодневно подхранване, този черен щъркел беше освободен.
По време на престоя му при нас, когато човек влезеше при него, започваше едно тракане с клюн, едно сумтене и хъркане... целия се издуваше от усилието да ни сплаши. Не един и два бяха опитите му да клъвне някой от нас, но свикнахме бързо с характера му тип „сърдито старче” и, за щастие, нямаше пострадали.

Черешарка (Coccothraustes coccothraustes)
Тази малка птичка със сложно латинско име и респектиращ клюн, попадна при нас от София след като се е блъснала в прозорец. Резултатът – отток на едното око и навехнато крилце.

Много мила птичка, докато не решиш да я хванеш. Тогава клюнът влиза в действие и, повярвайте, върши добра работа не само за чупене на твърдите костилки на различните семена, с които се храни.

Оттокът мина, крилцето се възстанови и тя е готова за пускане. Изчакваме само по-слънчево и сухо време, за да я освободим.