Новини

Вълнуващо и незабравимо в село Левка, Сакар планина - впечатленията на една доброволка

Вълнуващо и незабравимо в село Левка, Сакар планина - впечатленията на една доброволка

29.08.2013
Интересният обик на това местенце, точно по това време на годината, те кара да се почувстваш необикновено, и сякаш не си в България. Когато разбрах , че отивам в Сакар планина си мислих за гори зелени, високи баири и хладен климат. А ландшафтът тук се формира предимно от хълмисти поляни и разпръснати села по граничната бразда, по протежението на която се редуват български и турски граничарски вишки.

Левка е името на едно българско село, което се намира на 11 km североизточно от Свиленград. Отлика за селото е, че се намира в южната част на страната и смокиня, нар, бадемови дървета и други характерни за субтропиката растения са често срещани там. И не на последно място, като голямо богатство за всички нас - красивите белошипи ветрушки и базата на „Зелени Балкани“, която се намира в началото на селото, и където можем да наблюдаваме живота на тези интересни птици с интерес.

Благодарение на „Зелени Балкани“ и проекта им по програма LIFE на ЕК - „Възстановяване на белошипата ветрушка” , се докоснах до тази непозната до сега за мен птица. Оказа се че преди много време белошипата ветрушка е гнездяла в България, но поради ред причини е престанала. И сега с усилен труд и търпение, природозащитната организация работи трескаво за нейното възвръщане по родните ни земи. Всеки, който има желание да стане част от този уникален процес може да се запъти към село Левка, където е построена подходяща база за малките приятели, които очакваме да се почувстват отново като у дома си. Когато са пристигнали съвсем малки от Испания - размножителен център ДЕМА, към 90 на брой, за тях са се грижели с надежди и мечти, следели са всяко тяхно развитие и израстване с подходяща и инсталирана техника за целта, и вече след като са били достатъчно узрели да живеят сами - те са били свободни да отлетят към необятното и непознатото. И така , откривайки нови хоризонти, Сакар планина е станала дом на всички тези млади и красиви птици, които днес ние имаме честа да наблюдаваме толкова отблизо.

Оказа се, че те са станали вече толкова самостоятелни, че са поели към други предели. Всеки ден се следи и наблюдава- като по часовник – коя от ветрушките ще се доближи до клетката , в която е отгледана , как ще си постои там и ще се нахрани спокойно. Екземплярите имат пръстен с буквички на крачето и всяка една се отбелязва в направен списък за целта.

Аз имах възможността да се полюбувам на белошипи ветрушки, и то от сантиметри разстояние. В базата има специално помещение, удобно пригодено за наблюдения на нашите птици. Отвън е инсталирана клетка с възрастни двойки белошипи ветрушки, отгледани в неволя. Те играят ролята на родители. Целта е малките да се връщат при тях. И те наистина се връщат. Може да не са всички, но малка част от тях ни посещават за определен период. И така, по четири , по пет, те се отбиват до старият си дом, за да ни поздравят и зарадват, че са добре и се грижат за себе си. Вече са самостоятелни.

И за мое щастие и учудване, изведнъж, заедно с останалите ветрушки, се появи и такава, която нямаше никакъв пръстен. Т. е. дива белошипа ветрушка. Естествено, аз не бях сигурна в началото , но компетентните хора си казаха думата. Какво по- вълнуващо да очакваме от това? Нашите птици са намерили мястото си в небето, заедно с дивите им събратя. Сега те живеят свободно и безгрижно - готови да странсват по няобятната шир.

Надежда Георгиева- стажант в Спасиелен център за диви животни