Врановите бебета в Спасителния център вече порастнаха

От една страна, те лесно се учат от всичко, което виждат да се случва около тях и с тях, имат нужда родителите да им показват как да правят нещата, какви храни да подбират и т.н. От друга страна, обаче, именно тяхната висока интелигентност изисква налагането на дистанция между човек и птица, тъй като лесно се опитомяват и започват да се мислят за хора, не за птици.

Тази година врановите бебета отново донесоха разнообразие и много емоции в бебешката стая на Спасителния център за диви животни, която непрекъснато огласяха с крясъците си за внимание.Те направо бяха естествена аларма, защото издаваха всяко влизане на човек в помещението. Вкусни лакомства по няколко пъти на ден бяха поднасяни на ненаситните лакомници, а водата в паничките се сменяше честичко, тъй като стремежът на врановите бебета към чистота на перушината просто не може да се опише с думи и водата непрекъснато се използваше за къпане. Стремежът им към телесна чистота може да бъде сравнен единствено с неутолимия им стремеж към разхвърляне на храна по пода на клетката и превръщането и в неузнаваема кочина само минути след обстойното и почистване.

Немалко хора всяка година се впускат в приключението „Отглеждам враново бебе” с идеята, че помагат, но без необходимите знания и с ограничените възможности на домашното отглеждане, в повечето случаи се получава, че просто отлагат неизбежния край на живота на това същество. Обикновено, такива вранови бебета попадат при нас вече с повредени пера и порядъчно опитомени. Заради повредените пера, някои се налага да престояват месеци повече от необходимото за израстването време, само за да се изчака смяната на повредените пера с нови, което ще им позволи да летят както трябва. 

Опитомяването също е изключително голям проблем и доста често прави освобождаването на отгледани от човек вранови в природата невъзможно, особено на такива, отгледани в домашни условия, където близостта с човека е доста по-голяма и няма други птици от същия вид, с които малчуганът да общува. Наскоро, в Спасителния център получихме малко свраче от жена, която миналата година пак е намерила свраче и, с абсолютното желание да му помогне, го е гледала всеотдайно. Всичко било наред до момента, в който решила да го пусне вече на свобода. Пред очите и птичето, в израстването на което вложила толкова много усилия и чувства, било накълвано и убито от другите свраки. Това се дължи именно на факта, че докато е расло, малкото свраче не е усвоило навиците, поведението, даже езика на своя вид. Освен това, то няма семейна група, която да го защитава и му дава сигурност. Всичко това го прави чужденец сред дивите свраки и нежелан натрапник. То самото не се мисли за птица вече и често такива птици (импринти) сами предизвикват агресията на дивите си събратя, с агресивното си поведение.

За врановите птици семейството е от изключително голямо значение. Без семейство те са никои. Когато се отглеждат при нас, те сформират своите семейни групи с другите вранови бебета и така, дори и без възрастна птица в семейството, те чустват подкрепата и сигурността на групата и това им дава многократно по-големи шансове за оцеляване.

Всичко това ни дава основание да апелираме, ако намерите враново бебе, да го изпратите при нас възможно най-скоро.Не чакайте седмица-две, докато му се нарадвате, защото така определено намалявате шансовете му за връщане в дивата природа.

ОСВОБОЖДАВАНЕТО

Сивите и посевните вранчета, отгледани при нас, първо прекараха известно време в голяма волиера, заедно с възрастни врани, постоянни наши пациенти, които няма как да бъдат освободени, поради уврежданията им. Там те развиха летателните си умения и създадоха сплотена семейна група. Освободени директно от волиерата, те останаха в района и често през деня кацат върху мрежата, общувайки с враните вътре във волиерата, а нощите прекарват в големия орех до волиерата или пак върху нея. Няколко дни след освобождаването им те вече не допускат приближаването на хора толкова близо, колкото преди.

Чавчетата и сврачетата, известни разбойници, първо прекараха известно време във волиерата на врановите ни птици, след което бяха преместени с голяма клетка до масата за приготвяне на храна в двора. Когато клетката бе отворена, те си останаха известно време в нея, излизайки и влизайки непрекъснато. Имаха осигурена храна докато свикнат да си я набавят сами и постепенно увеличиха дистанцията, до която допускат човешко присъствие. Пак идват да ядат от храната, която им оставяме и обират остатъците по масата, но вече не допускат хора толкова близо до себе си. Продължават да влизат и в голямата волиера, където преди бяха настанени с всички останали вранови, тъй като мрежата е с големи отвори, и хапват и от храната оставена там.

Сойчетата, тъй като са по-горски вид, бяха освободени в прекрасна горичка край Стара Загора. Излетяха като шарени куршуми при освобождаването и по всичко личи, че ще се впишат без проблем в дивата обстановка там.

Благодарим на хората, които повериха намерените от тях вранови бебета на нашите грижи: Деница Ковачева, Майа Николаева, Донка Лазарчева, Елица Ковачева, Катерина Драганова, Петко Петков, Адриана Петрова, Илиян Стоянов, Румяна Иванова, Катя Кавалджиева, Петър Бояджиев, Илиян Тодоров, Нина Лазарова, Стилян Паскалев, Петя Мерджанова, Ненчо Балабанов, Иво Иванов, Мариана Ангелова, Георги Кръстев, Виктория Ковачева, Лили Цветкова, Иван Мирчев, Динко Кожухаров, А.Косачева, Живка от Английската гимназия в Пловдив, както и на колегите ни от РИОСВ София и РИОСВ Благоевград, които са съдействали за някои от бебетата да пристигнат при нас.

Няколко посевни и сиви вранчета остават при нас докато сменят повредените пера с нови, след което също ще бъдат освободени.