На 25 март доброволци и стажанти на Спасителния център на Зелени Балкани, част от проект „Студентски практики“ на МОН посетиха гората в околностите на радневските села Тополяне и Землян. Тяхната задача беше да открият гнезда на хищни птици, които се размножават там. За събитието, разказва Милица Иванова.
„Рано сутринта от Стара Загора тръгнахме към село Тополяне. Там ни посрещна екологът Георги Дулев, организатор на мероприятието. Всички, заедно, се отправихме към гората, като преди това бяхме инструктирани как да вървим и да се пазим, за да предотвратим неприятни последствия. След кратка организация заехме позициите си и тръгнахме. Нашата цел беше да търсим гнезда по дърветата. Имахме информация, че наблизо има двойка черни щъркели,обикновени мишелови, двойка осояди , малък и голям ястреб. Надявахме да открием техните гнезда. Черният щъркел (Ciconia nigra) влиза в Червената Книга на Република България. В момента популацията му в страната е по-стабилна, но все още той остава застрашен вид. По пътя си видяхме Зеленоглави патици (Anas platyrhynchos) , диви зайчета,сърничка, мишелов (Buteo buteo), малък ястреб (Accipiter nisus), голям ястреб (Accipiter gentilis), кълвач, различни пойни птици. Имахме възможност да наблюдаваме двойката черни щъркели в полет. Успяхме да открием и гнездото им, като освен тяхното , открихме и гнездата на обикновени мишелови и малък ястреб. Видяхме и няколко гнезда на пойни птици. От всички тях взехме GPS точки. С тяхна помощ Георги Дулев и д-р Руско Петров ще имат възможност намират по-лесно гнездата и да извършват мониторинг. Докато вървяхме през гората и се наслаждавахме на природата през пролетта, д-р Руско Петров ни разказваше повече за живота на някои от видовете, които срещнахме. Заедно с Георги Дулев ни показаха как да оцеляваме в дивото, как да се пазим от хищници и още много полезни неща за живота на терен в гората.
В този слънчев ден определено съчетахме полезното с приятното. Денят приключи с барбекю на една китна поляна, много усмивки и хубави емоции. Благодарим на целия екип на Спасителния център, за това че освен обучителните дейности, които извършваме, никога не пропускаме и забавленията.“ завършва Милица.
