Новини

Точковците – две катеричета, миниатюрни като точици

Точковците – две катеричета, миниатюрни като точици

02.09.2011

Премръзналите и гладни мъници нямаше как да бъдат качени обратно в гнездото, тъй като то цялото беше паднало, а евентуално прикрепване на приспособено гнездо беше невъзможно, поради формата на дървото - кипарис. Освен това, катеренето по дървото щеше така или иначе да уплаши и прогони майката, която безпомощно гледаше от върха на дървото рожбите си на тротоара.

Точковците, както веднага ги кръстихме, спешно имаха нужда от приемен родител, защото катериците са бозайници и не могат да растат нормално без близостта на родител, който да им вдъхва сигурност, а и грижата за бозайник далеч надхвърля рамките на работното време, т.е. ангажиментът е денонощен. Своите родители малките Точковци веднага намериха в лицето на нашите доброволци Кристина Ангелова и Венелин Христов, студенти специалност “Ветеринарна медицина” в Тракийския университет, които им дадоха цялата топлина и любов, които бяха възможни.

Така започна борбата за живота на Точковците, защото толкова мънички бозайници са изправени пред опасни здравословни препятствия, когато се отглеждат от хора. Диарията, докато организмът привикне към новото мляко, е основният проблем, защото мъниците бързо се обезводняват и умират. Така се получи и с едното женско катериче, което не се пребори с обезводняването, и Точковците останаха двама. Друг проблем е фактът, че малките бозайници още не могат да ходят по нужда сами и това е причината майката при бозайниците да ближе рожбите си толкова усърдно след хранене – тя не само ги почиства по този начин, но и ги стимулира да се изходят, защото иначе се увреждат червата им от отпадните материали, които се задържат в организма. Нямате си представа какво масажиране се налагаше да правят приемните родители на нашите Точковци след абсолютно всяко хранене, през около 2 часа всеки ден. Повярвайте, никак не е лесно да отгледаш бебе бозайник от съвсем малко! Как сме се радвали на такива простички и уж съвсем нормални неща като отварянето на едно оченце или пишкането “на струйка” след всичките тревоги и притеснения покрай двата мъника! 

Те, милите, непрекъснато бяха с “родителите си”, обгрижвани всеотдайно, но без лигавщини, с надеждата да не се привържат твърде много към човека и да има шанс да се освободят в дивата природа като пораснат. Получиха и собствени имена – Мόмu 2 и Бúжу 2, в чест на миналогодишните катеричета, които гледахме.

Двамата са много различни – Моми е тиха, мила и нежна и много обича да бъде мачкана и гушкана, а Бижу е един малък разбойник, който се сърди страшно, когато се опитваш да го хванеш без той да иска това. Когато не харесва някой човек, скача и напада сумтейки много смешно. С него имахме и едно много неприятно преживяване, когато при едно от храненията внезапно скочи и хукна да бяга. Толкова беше устремен да разгледа всичко интересно наоколо, че просто не обръщаше внимание на нашите молби да се върне. Просто се покатери на едно дърво и от там върху ламаринения покрив на съседната сграда и изчезна. Такъв ужас беше, такова чакане и ослушване да чуем малките нокътчета по ламарината или някакъв звук от него ... нищо. Часове го нямаше и вече започна да се стъмва, а районът около нас е пълен с диви животни – белки, лисици и какво ли още не..., но за щастие, Венко го откри уморен от преживяванията да спи на върха на едно от дърветата. Хубаво, ама Бижу като спи не чува нищо. Добре че колегата ни Карней се покатери до върха на дървото и го взе от там, примамвайки го с шишето с мляко. Малък Бижу, как ни изплаши!  

Когато вече започнаха да щъкат прекалено много и не можеха да бъдат удържани в чантичката, която им служеше за гнездо, Мόмu 2 и Бúжу 2 бяха настанени в прекрасна бебешка клетка, измайсторена лично от Криси и Венко. Бебешката клетка разполага със собствено спално помещение, в което двамата се оттеглят за заслужена почивка след изморителните игри и хранене и когато се оттеглят в покоите си, просто няма начин да ги изкараш от там. Може да ги викаш, да тропаш и драскаш по спалнята, все тая... Точковците спят. Имат си даже и подходящ надпис върху спалнята – “Моля, не ни безпокойте. Точковците”.

Засега нещата с двата малки катеричока се развиват прекрасно. Ще видим нататък как ще е и ще ви държим “в течение”, както се казва, за съдбата на тези две малки космати точици, намерили “своите” хора в Спасителния център за диви животни. Днес към тях очакваме да се присъедини и още едно мъниче на същата възраст, което ще получим от София и с което тепърва ще се запознават.


Повече информация за Точковците можете да получите от “родителите” им:

Кристина Ангелова








Венелин Христов
тел.: 0885 13 88 11
e-mail: vhristov@greenbalkans-wrbc.org






Текст и снимки:
Любомила Кривошиева - Рехабилитатор диви животни
Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани
моб.тел.: 0885 22 84 86    
e-mail: lkrivoshieva@greenbalkans-wrbc.org