Изследванията установиха наличие на огромна формация в коремната кухина, която ангажира почти целия храносмилателен тракт и органите от половата сфера (неоплазия). Състояние, което най-вероятно се дължи на напредналата възраст на птицата.
Двойката, положила началото на размножителната програма в Спасителния център, е при нас от 2000 година, когато бе транспортирана от софийския зоопарк. По наши данни тогава птиците са били между 3 до 5 годишни. За тези 13 години в Центъра те излюпиха и отгледаха общо 14 малки, които бяха освободени. Така, въпреки че живяха във волиера, тези птици продължаваха да дават своя принос за запазването на вида в природата. Това е идеята и на самата размножителна програма, в която двойките са сформирани от птици с трайни увреждания, а техните поколения биват освобождавани. Така при нас се излюпиха и бяха освободени забулени сови, керкенези, бели щъркели, зеленоглави патици.
И въпреки тъжната новина ни остава поне утехата, че тази красива птица не е била просто експонат в някоя зоологическа градина, а съществуването й е допринесло за запазването на биологично разнообразие на българската природа.
Ето само малка част от живота на двойката бухали, запечатан във видео и снимки - скъп спомен за една прекрасна птица:
Бухалката, обгрижваща последното си малко, Ашкан, през пролетта на 2012 год.
Спасителният център на Зелени Балкани се раздели с един от най-старите си обитатели
03.04.2013 г.
-
2003 година, едно от първите малки на двойката бехали. Следват... -
2004... -
2006... -
2007... -
2008... -
2010... -
и последното малко през 2012, Ашкан, между двамата си родители. -
Ето го и първото малко на свобода, през далечната 2002 година в Природен парк Витоша.. -
2003 година в природен парк Сините камъни... -
2004, отново във Витоша.. -
2005 - ПП Русенски лом... -
2006 - ПП Врачански Балкан... -
2007 край Мъглиж... -
2008 отново в Русенски лом.. -
2009 - Витоша... -
и последния, Ашкан през 2012 в Кресненското дефиле.
