Спасителния център на Зелени Балкани се раздели с един от своите дългогодишни обитатели!
25.02.2020
С голямо съжаление споделяме, че преди броени дни се разделихме с нашия дългогодишен и обичан пернат приятел – белият щъркел Зелчо.
Неговата история започна още през далечната 2011година.
В един обикновен есенен ден получихме сигнал за щъркелче, но не какво да е, а малко, изостанало в растежа си. Зелчо, наречен така от екипа на Спасителния Център на Зелени Балкани, е изостанал в растежа си, заради прекалена „загриженост“ на една дама. Жената в опита си да помогне на младото животно и да го освободи по-късно е пропуснала фрактурите на двете му крилца. Неправилната диета „спомогнала“ за забавянето на растежа и за неправилното развитие на перата му, растящи в различни посоки – също като листата на зелка, от където идва и името му – Зелчо. Освен тези непоправими травми, той имаше една, още по-голяма – импринтинг. Това се получава когато диво животно се отглежда в толкова близък контакт с хора – то спира да разпознава своите и започва да се мисли за човек.
Но нека не тъжим и да погледнем на историята на живота му като на пример, как помощта трябва да се оказва от специализиран екип, който знае от какво има нужда конкретното животно. Ако Зелчо беше предаден навреме на Спасителният център на Зелени Балкани, след кратък престой и рехабилитация, той вероятно щеше да прекара остатъка от живота си на свобода в дивата природа сред своите събратя.
Неговата история започна още през далечната 2011година.
В един обикновен есенен ден получихме сигнал за щъркелче, но не какво да е, а малко, изостанало в растежа си. Зелчо, наречен така от екипа на Спасителния Център на Зелени Балкани, е изостанал в растежа си, заради прекалена „загриженост“ на една дама. Жената в опита си да помогне на младото животно и да го освободи по-късно е пропуснала фрактурите на двете му крилца. Неправилната диета „спомогнала“ за забавянето на растежа и за неправилното развитие на перата му, растящи в различни посоки – също като листата на зелка, от където идва и името му – Зелчо. Освен тези непоправими травми, той имаше една, още по-голяма – импринтинг. Това се получава когато диво животно се отглежда в толкова близък контакт с хора – то спира да разпознава своите и започва да се мисли за човек.
Но нека не тъжим и да погледнем на историята на живота му като на пример, как помощта трябва да се оказва от специализиран екип, който знае от какво има нужда конкретното животно. Ако Зелчо беше предаден навреме на Спасителният център на Зелени Балкани, след кратък престой и рехабилитация, той вероятно щеше да прекара остатъка от живота си на свобода в дивата природа сред своите събратя.
