Размножителна програма


Въпреки високият процент излекувани и върнати в природата животни, немалка част от тях остават трайно увредени и не могат да живеят самостоятелно в дивата природа. Много от тези животни се включват в поредица от рехабилитационни курсове и се адаптират за тяхното бъдещо волиерно отглеждане. Част от тях се включват в програмата на Центъра за размножаване на редки видове. По този начин от негодните за връщане родители се получава поколение от напълно здрави индивиди.

Основна цели на програмата са:

  • Размножаване и връщане в природата на обикновени видове, с цел придобиване на практически опит, популяризиране на програмата и подпомагане на дивите популации;
  • Подпомагане популации на редки видове, които все още се срещат в природата, но техните числености намаляват в Европейски и Световен мащаб;
  • Развитие на програми за реинтродукция на изчезнали от дивата природа видове и тяхното трайно възстановяване.

До момента Центърът има размножителен успех с различни видове птици като:

  • Керкенез (Falco tinnunculus)
  • Европейски бухал (Bubo bubo)
  • Забулена сова (Tyto alba)
  • Бял щъркел (Ciconia ciconia)
  • Белошипа ветрушка (Falco naumanni)

Кратка история на програмата

Значителна част от първите стъпки на размножителната програма бяха насочени към по-обикновени видове, масово разпространени в страната. Целта на тези първоначални опити бе да се придобият общи практически познания, които са изключително важни в тази специфична дейност. Първите опити за размножаване започнаха през 1999 г. благодарение на д-р Иван Иванов, директор на Зоопарк – София. От Зоопарка бяха предоставени първите птици от видовете бухал и белоопашат мишелов. По-късно след 2003 г. специалистите на Центъра започнаха постоянна обмяна на опит с различни специализирани размножителни центрове в Европа. Основните ни партньори в това направление са организации от Австрия, Испания и Франция. Част от тези дейности се осъществяват във връзка с дейностите на Плана за действие по възстановяване на лешоядните птици на Балканския полуостров (BVAP). Планът е иницииран от консорциум от международни организации, между които водещи фигури са Франкфуртското Зооложко Дружество (FZS) и Фондацията за консервация на Черния лешояд (BVCF). Към днешна дата планът се изпълнява от над 30 неправителствени организации от Балканските държави, като основната му цел е да създаде устойчиви популации на четирите вида европейски лешояди на Балканите.

Като част от този план, след 10 годишно очакване и упорита работа, през лятото на 2007 г. Д–р Ханс Фрей от Центъра за размножаване на брадати лешояди в Харингсии (EGS) , Австрия предостави за размножаване една двойка млади брадати лешояди (Gypaetus barbatus). По-късно птица от вида черен лешояд, негодна за връщане в природата, ни беше предоставена от колегите от WWF – Dadia, Гърция. От Румъния колегите от организацията Milvus Group , най-вече благодарение на усилията на Мартон Келемен, предоставиха на Спасителния център възрастен женски царски орел, също негоден да живее в дивата природа.

Бъдещите стъпки на размножителната програма са:

- формиране на размножващи се двойки от видовете: брадат лешояд, царски орел, черен лешояд, египетски лешояд, белоглав лешояд и белошипа ветрушка.
- сформиране на двойки от други видове с образователна цел и придобиване на повече опит в размножаването и отглеждането на младите птици във волиерни условия.

Дейности:


Белоглав лешояд 

През март 2009 г. за първи път в България в Спасителния център бяха приети първите 18 Белоглави лешояда внесени от Испания. Дейността е част от плана за възстановяване на лешоядите на Балканския полуостров и дейностите па праект "Завръщането на лешоядите в България", финансиран от прогромо LIFE+ на ЕС. В рамките на 3 години над 100 птици от вида белоглав лешояд (Gyps fulvus) бяха реинтродуцирани в района на Стара планина, от където птицата е изчезнала като гнездящ вид. Основната задача на спасителния център бе да приюти птиците в карантинния период при влизането в страната и да съдейства при тяхното разпределение по специално изградените волиери в четирите точки в Западна, Централна и Източна Стара Планина.
Като един от най-очакваните моменти бе излюпването на първото малко в Спасителния център, през 2014та година.
Повече за проекта можете да научите ТУК.


Белошипа ветрушка

Дейностите на Зелени Балкани по реинтродукцията на белошипата ветрушка у нас датират от 2008ма година, с проект "Белошипата ветрушка - без минало, но с бъдеща", финансиран от М тел еко грант. Последвалите действия на Зелени Балкани венчаят успеха на единствената в България успешна реинтродукция на изчезнал вид. Финансиран от програма LIFE+ на ЕС, проект "Възстановяване на белошипата ветрушка в България" върна вида в пределите на Сакар. В рамките на дейностите па проекта в Спасителния център зе излюпиха десетки малки, които в последствие бяха освободени в природата.
Повече за проекта можете да научите ТУК.
 

Ловен сокол

Ловният сокол (Falco cherrug) е най-едрия сокол, срещащ се на територията на България. В миналото е бил една от най-често срещаните видове птици в Лудогорието, Добруджа и по Дунав, като стотици, вероятно дори хиляди двойки са гнездили в страната ни. За съжаление, в средата на ХХ век, поради смяна на земеползването, разораването на пасищата, масово разпръскване на пестициди и поголовния отстрел, популацията на ловния сокол спада до едва няколко десетки двойки, разпръснати из цяла България. Днес положението на вида все още е под заплаха - едва през 2018 година бе открито първото гнездо на ловни соколи в страната, след като видът беше обявен за изчезнал преди повече от 20 години.
Проблемът не се състои само в унищожените в миналото местообитания и влошените условия, а и в посегателствата от соколари и бракониери. За съжаление, макар че в природата тези великолепни птици се срещат все по-рядко, те все още могат да бъдат открити в клетките на соколари и псевдо-природолюбители. А не трябва да се забравя, че отнемането на малки от гнезда, задържането и отглеждането на диви, измътени на свобода ловни соколи е напълно незаконно и забранено.
 
Нашата работа: 

  • Участие в разработването на Стратегия за реинтродукция на ловния сокол в България, съвместно с Централната лаборатория по обща екология, Дружеството за защита на хищните птици и Фонда за дивата флора и фауна;
  • Подготовка на Спасителния център за диви животни към Зелени Балкани за отглеждане и размножаване на ловни соколи в изкуствени условия, и за пускането на потомството им на свобода - като част от мерките, предвидени в Стратегията за реинтродукция;
  • Размножаване на ловни соколи в изкуствени условия и последващо освобождаване на излюпените птици от 2015 година до сега;
  • Изграждане и монтиране на изкуствени гнезда в радиус 30 км от територията на освобождаване на ловни соколи с цел насърчаване загнездване на птици от вида - ловните соколи не правят сами гнездата си, а често заемат чужди такива. До 2021 ще бъдат поставени 20 гнезда на подходящи дървета;
  • Издирване на гнезда на ловни соколи на територии, където има наблюдения на възрастни птици и са подходящо местообитание на вида, по време на многобройните експедиции на доброволци и експерти на организацията;
  • Проучване на потенциални места за разселване на ловни соколи, предлагащи подходящи условия за живот, хранителна база и ограничено безпокойство;
  • Проучване заплахите и лимитиращи фактори, ограничаващи разпространението и стабилизирането на ловния сокол в България;
  • Информационни и образователни дейности - работа с ученици, ловно-рибарски дружества и граждани. 

Резултати:

  • През 2008 бе завършено Предпроектно проучване за старт на програмата за реинтродукция на ловни соколи в България, след което започна изпълнението на самата програма;
  • Поставено бе началото на сътрудничество на Зелени Балкани с Централната лаборатория по обща екология и други български и чуждестранни НПО за работа по програмата за реинтродукция;
  • Набелязани бяха няколко места, които предлагат подходящи условия за реинтродукция на ловни соколи;
  • Впоследствие служители на Зелени Балкани преминаха обучителен курс в Център за размножаване на соколи към International Wildlife Consultants Ltd. в Уелс, Великобритания, за практическо усвояване на методиката и прилагането й в Спасителния център за диви животни към Зелени Балкани;
  •  Изготвен бе план за последващо оборудване на Спасителния център за диви животни към Зелени Балкани за развитие на програма за размножаване на соколи в изкуствени условия;
  •  Изградени бяха волиери за целите на размножаващите се двойки ловни соколи в Центъра - 10 размножителни клетки и 2 броя стокови клетки за подрастващи ловни соколи;
  • По-късно бе изградено ново инкубаторно помещение, отговарящо на най-високи изисквания за нуждите на размножителната програма на ловните соколи;
  •  Избрана бе територия за освобождаването на излюпените соколчета, на която бяха поставени четири адаптационни волиери (хакове);
  •  В началото на програмата са сформирани шест размножаващи се двойки ловни соколи във волиерите на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. През последните години броят на птиците се променя, защото се присъединяват новосформирани възрастни двойки. През 2020 размножаващите се двойки са 10, а през 2021 година програмата ще стартира с 11 двойки;
  •  От 2011 до 2020 година чрез хакинг метод (чрез адаптационна волиера) са освободени 98 млади птици, 71 от тях излюпени в Спасителния център на Зелени Балкани;
  • През зимата на 2016 година имаше многократни наблюдения в района около Стара Загора на един от освободените соколи. А три последователни лета - 2018-2020, се наблюдава друг ловен сокол в района на адаптационната волиера, чрез която е бил освободен през 2016;
  •  През 2018 бе регистрирано активно гнездо на ловни соколи - първото от години насам и единствено потвърдено за момента в България. Двете двойки (женската птица бе сменена през 2020) са сформирани от птици, освободени чрез хакинг метод, и успешно се размножават през трите години на наблюдение;
  • През 2020 бяха изградени и монтирани 10 изкуствени гнезда на подходящи за вида дървета в района на Стара Загора. 

Как мога да помогна?

  • Като участвате в експедициите за изследване и опазване на вида и осигурявате информация за наблюдения на птици от вида, а също и информация за отглеждани птици на затворено или посегателства върху ловни соколи и други грабливи птици;
  •  Като участвате в информационните дейности (презентации по места, разпространение на информационни материали);
  • Като дарите средства за опазването на този рядък вид;


ТУК можете да се свържете с екипа ни.ТУК можете да се запознаете Плана за действие за опазване на ловния сокол  (Falco cherrug Gray, 1834) в България.
 
Настоящи и бивши партньори и донори на дейностите по проект „Завръщане на ловния сокол в България“:

  • Mohamed bin Zayed Raptor Conservation Fund;
  • ЗАД „Армеец“;
  • Институт по биоразнообразие и екосистемни и изследвания при БАН;
  • International Wildlife Consultants (IWC);
  • Environmental Agency of Abu Dhabi (EAD);
  • People’s Trust for Endangered Species (PTES);
  • Mohamed bin Zayed Species Conservation Fund.
     
План за възстановяване на Ловния сокол в България - на английски език 3 Mb (pdf) свали