Простреляни и конфискувани птици и влечуги са новите ни пациенти

30.11.2009

Чаплите, финни и грациозни, често стават жертва на човешката ненавист. Рибарите ги обвиняват, че, видите ли, ядат твърде много риба. Сякаш рибата не е преди всичко естествен източник на храна за много видове животни и сякаш чаплата има право на избор какво да яде. Тя просто е създадена да се храни с риба и това е.

И така, ето ги поредните красиви жертви:

Ръждива чапла (Ardea purpurea)

За нея ви разказахме и в предишната новина за новите пациенти. При постъпването и при нас, кракът и висеше на парче кожа. Раната беше стара, тъканите и костта некротизирали. Нямаше шанс кракът да се спаси. Ампутация. Вероятно е улучена със сачми в крака, но те са излезли. Ще остане при нас докато е жива. Никога вече не ще усети свободата да гази в плитчините и сред тръстиките!

Гривеста чапла (Ardeola ralloides)

Невероятно красива дребна чапличка! Постъпи при нас със старо счупване на едното крило, което вече беше зарастнало, но, за съжаление, накриво. Виждате на снимката как стърчи крилото нагоре. Тя също ще остане при нас докато е жива. Вероятно също е простреляна със сачми, но те не са останали в крилото. Благодарение на колегите ни от БДЗП-Бургас, които я изпратиха при нас, тя ще има шанс да живее, макар и не на свобода.

Тъжно е как човекът не само лишава чаплите от естествените им местообитания, като пресушава и замърсява водоеми, но и ги изтребва безогледно, воден от омраза към нещо, чието съществуване е толкова естествено за природата, колкото са въздухът, водата и земята.

Ето я и следващата жертва на омразата:

Сокол скитник (Falco peregrinus)

Най-бързото същество на земята, което при пикиране достига скорости над 320 км/ч! Това, обаче, не може да го спаси от сачмите на омразата. Всеизвестна е ненавистта на гълъбарите към този перфектен хищник. Тя е породена от факта, че соколът скитник се изхранва предимно с гълъби и понякога се случва да "удари" гълъб, който си има стопанин. Нелепо е да бъде обвиняван за това, тъй като той няма как да различи див гълъб от такъв, отгледан от човек със "специална цел". За него те просто са еднакви.

Невероятно красива птица, която никога повече няма да полети! Лошо счупване почти в основата на крилото, в резултат на което птицата не се е хранила дълго време и е с критично тегло. Две момичета са го намерили да подскача в тревата безпомощен и дори вече не е имал сили да се съпротивлява.

Сърдечни благодарности на Славена Буюклиева и Анне Браун, които положиха големи усилия веднага да го докарат в Спасителния център и всеки ден се интересуват за него, дали е добре, дали се храни, кога ще бъде опериран...! В момента чакаме само да наддаде на тегло, за да издържи операцията. Че няма да лети отново е ясно, но поне да избегнем ампутацията, ако е възможно.

***

Често в Спасителния център постъпват животни, конфискувани от незаконни зоокътове или частни домове. Хора взимат диви животни от природата с идеята, че им правят добро, а, всъщност, по този начин те ги лишават от естествения им начин на живот и от възможността да се размножават. Ако има възможност да избира, животното би избрало дивия начин на живот, който е естествен за него. Човек си казва "Какво пък толкова? Това е само една костенурка. Има още толкова много." Да, но тази костенурка няма да даде поколение и по този начин се намалява значително бройката на животните в природата и възможността популацията на тези животни да се обновява.

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Тestudo hermanni)

7 сухоземни костенурки от двата вида, срещащи се в България, постъпиха при нас почти едновременно и трябваше спешно да се приготвят за зимен сън. Първо преминаха през процедури за прочистване на организма от токсини, след което им бяха осигурени достатъчни количества пръст, сухи листа и слама, за да потънат в сладки зимни сънища до пролетта, когато ще бъдат подхранени и пуснати на свобода.

Червен ангъч (Tadorna ferruginea)

Три червени ангъча, конфискувани от РИОСВ-Русе от частен дом, ще обитават двора на Спасителния център докато не им порастнат перата. Те са били подрязани за да не могат птиците да летят. Ангъчите са взети от природата тази година, още докато са били малки патета, и са отглеждани заедно с домашните животни в селски двор. Стопаните твърдят, че не са знаели колко редки са те в природата и че са защитени от закона, но незнанието не освобождава нарушителите от отговорност.