Попътен вятър за нашите млади щъркелчета

 

При нас щъркелчетата попадат по няколко основни причини. Най-често те просто биват избутани по невнимание от другите малки в гнездото. Така се озовават на земята далеч преди да са готови да летят и да се пазят от наземните хищници.

Също много честа причина за попадане на щъркелчета при нас е късо съединение, предизвикано от гнезда, разположени върху електрически стълбове. Нерядко гнездата изгарят, а малките падат на земята с различни степени на изгаряне по телата. Падайки, те чупят краката и крилата си и положението става още по-тежко. Понякога части от гнездото падат върху тях и ги осакатяват или убиват.

Огромен проблем е сезалът, който широко се използва в селското стопанство и домакинствата и е любим материал на възрастните щъркели за укрепване на гнездата. Малките щъркелчета оплитат краката си в него, докато растат в гнездото. Сезалът постепенно се впива в оплетения крак, прерязва тъканите, тъй като кракът нараства, прекъсва кръвоносните съдове и накрая целият крак изсъхва и се счупва като клечка. Понякога, опитът за първи полет завършва с увисване на щъркелчето от гнездото, с оплетени в сезала крака.

Най-проблемни са случаите, при които се налага намесата на други институции – пожарна или електроразпределително дружество, тъй като те разполагат с подходящи съоръжения. Ако гнездото е на електрически стълб, трябва да дойде екип на електроразпределителното дружество да спре електичеството и осигури вишка за достигане на гнездото. Дори и да съдействат, техническите екипи на тези дружества са инструктирани да не пипат животни, така че почти винаги се налага доброволец да се качи с вишката да разплита щъркелчето. Понякога се налага да се чака с часове, за да бъде докарана вишка от областния град. Редно е да подчертаем, все пак, че електроразпределителните дружества не са длъжни да помагат при такива случаи и го правят на добра воля.

Тази година имахме ужасен случай с 2 щъркелчета, увиснали от гнездото на оплетените им в сезал крака, в с.Костенец, общ.Костенец. Гнездото се намираше на комин на изоставена фурна и стълбичката отстрани на комина не достигаше до горе, а свършваше някъде до средата. Цялото село се беше събрало да гледа, а хората бяха безпомощни да достигнат гнездото. Минаха часове в молби към една или друга институции да изпратят вишка или осигурят стълба, която да достигне гнездото. Усилията бяха общи, на дежурния в Спасителния център за диви животни и на хората на място. Десетките телефонни разговори най-сетне задвижиха нещата, но кагато стълбата пристигна, бяха минали часове. Най-накрая щъркелчетата бяха свалени, но краката им бяха измъкнати от ставите и тотално увредени и се наложи да бъдат приспани веднага от местния ветеринар, за да се прекратят мъките им.

Също ужасяващ беше случаят с пострадалите от градушката в общ.Димово щъркелчета. Малки и големи бяха помляни от ледените късове с големина на орех. 1 възрастен и 7 млади щъркелчета, в изключително тежко състояние, бяха изпратени при нас за лечение от загрижените за щъркелите си жители на няколко села в общината. 2 от младите още по пътя бяха умряли, а 4 бяха оперирани по спешност. В крайна сметка, освободени бяха възрастният щъркел и един от младите.

Разбира се, не минахме без фрапиращ случай на човешка ”загриженост”. Един миниатюрен изтърсак, с височина 1/3 от нормалната, пристигна при нас с отдавна зарастнали фрактури на двете крилца. Причината да са безвъзвратно непоправими тези фрактури е че малкият е бил задържан излишно дълго време при жената, която от най-добро сърце се е грижила за него. Просто се притеснявала да го изпраща в жегата... Е, спасила е живота му, но може би е попречила той да може лети, защото фрактури могат да се оправят в първите няколко дни. След това тъканите и костите умират. Освен това, Зелчо, както кръстихме мъника, е непоправим импринт - тъй като от най-ранна възраст е отглеждан от човек, той се мисли за човек и не разпознава в другите щъркели птици от своя вид. Кръстихме го Зелчо, защото от неподходящата храна перата му също са увредени и прилича на ритана зелка. Жената беше изпратила подробни указания, че Зелчо се храни с домати, при положение, че щъркелите се хранят с риба, жаби, мишки и насекоми. Тъжна гледка е малкият Зелчо, който крачи по коридора на Спасителния център... Единственото, което можем да направим за него е да живее при нас в двора.                 

След като детството на всички попаднали при нас малки щъркове е било помрачено от различни инциденти, те израстнаха при нас в доста по-голяма компания, отколкото е нормално за щъркелово гнездо, в нашата щъркелова детска градина. Някои от пострадалите, за съжаление, ще останат инвалиди за цял живот и няма да бъдат освободени, тъй като не биха могли да живеят на свобода. За годните за освобождаване, ние трябваше да изберем местообитание, което да осигури прехода на нашите младежи от подсигурения живот в Спасителния център към несигурния живот на свобода, каквато е идеята на иновативния метод за освобождаване на млади щъркели, измислен миналата година от нашият колега Карней.

За тяхното освобождаване в дивата природа и тази година избрахме прекрасно местообитание – Защитена местност Злато поле. На 4 партиди закарахме и освободихме там нашите щъркове. Първоначално направихме 4 гнезда, както миналата година, но после бройката на щръкналчетата стана толкова голяма, че вече не достигаха гнездата, побиращи само по 3 птици. За освобождаване на по-голям брой от тях сметнахме за подходящ покрива на изоставена ниска постройка, който пригодихме да им служи за огромно гнездо. В него те известно време ще се връщат да нощуват след дневното бродене по полята наоколо и плитчините на река Марица. Те всички са едно голямо щъркелово семейство и се придържат един към друг в група, защото това им носи сигурност.

Известно време след освобождаването те се придържаха към мястото, после, усетили порива за прелет,  се присъединяваха към някое от прелитащите огромни ята и поемаха на юг. Ние ги изпращаме с най-добри чувства, но и със свити сърца, защото по пътя ги чакат множество опасности. Голяма част от прелетните птици, по принцип, стават жертви на необезопасената електропреносна мрежа не само в България, но и в страните по маршрута. Много от младите, които не са натрупали достатъчно тегло или имат здравословен проблем, изостават по пътя. Ако силите им свършат над морето..., то е последната им вечна спирка. Много ще станат жертви на хищници по пътя или по време на престоя им в Африка. Законите на естествения подбор са си в сила...

Всички птици, които се освобождават от Спасителния център за диви животни, имат пръстени на Българската орнитологична централа, което позволява за някои от тях – ранени, бедстващи или мъртви, да получим обратна информация какво се е случило и поне до къде се е придвижила птицата.

Благодарим на колегите ни от Регионалните инспекции за околна среда и води (РИОСВ) за съдействието при някои от случаите и на електроразпределителните дружества, до чиято помощ се налагаше понякога да прибягваме. Надяваме се в бъдеще нещата да се подобряват и най-вече да успеем някак да се договорим с ръководствата на тези дружества помощта, от която често имаме нужда, да е регламентирана и да не зависи от това на кой от техните оператори си попаднал, звънейки по телефона. Също така, огромна помощ от тяхна страна би била една инвестиция в обезопасяването на електропреносните съоръжения. Това са все проблеми, по които трябва да се работи на практика и всеки да поеме своята отговорност – Министерство на околната среда и водите, електроразпределителните дружества и неправителствените организации, но не само на хартия, защото каквото и да си говорим, важното е какво се случва в действителност на полето.     

А за нашите щъркелчета какво още да кажем, освен, че напролет ще очакваме оцелелите от всички перипетии да се завърнат по родните места. Попътен вятър, младежи!