При нас щъркелчетата попадат по няколко основни причини. Най-често те просто биват избутани по невнимание от другите малки в гнездото. Така се озовават на земята далеч преди да са готови да летят и да се пазят от наземните хищници.
Също много честа причина за попадане на щъркелчета при нас е късо съединение, предизвикано от гнезда, разположени върху електрически стълбове. Нерядко гнездата изгарят, а малките падат на земята с различни степени на изгаряне по телата. Падайки, те чупят краката и крилата си и положението става още по-тежко. Понякога части от гнездото падат върху тях и ги осакатяват или убиват.
Също много честа причина за попадане на щъркелчета при нас е късо съединение, предизвикано от гнезда, разположени върху електрически стълбове. Нерядко гнездата изгарят, а малките падат на земята с различни степени на изгаряне по телата. Падайки, те чупят краката и крилата си и положението става още по-тежко. Понякога части от гнездото падат върху тях и ги осакатяват или убиват.
Най-проблемни са случаите, при които се налага намесата на други институции – пожарна или електроразпределително дружество, тъй като те разполагат с подходящи съоръжения. Ако гнездото е на електрически стълб, трябва да дойде екип на електроразпределителното дружество да спре електичеството и осигури вишка за достигане на гнездото. Дори и да съдействат, техническите екипи на тези дружества са инструктирани да не пипат животни, така че почти винаги се налага доброволец да се качи с вишката да разплита щъркелчето. Понякога се налага да се чака с часове, за да бъде докарана вишка от областния град. Редно е да подчертаем, все пак, че електроразпределителните дружества не са длъжни да помагат при такива случаи и го правят на добра воля.
Тази година имахме ужасен случай с 2 щъркелчета, увиснали от гнездото на оплетените им в сезал крака, в с.Костенец, общ.Костенец. Гнездото се намираше на комин на изоставена фурна и стълбичката отстрани на комина не достигаше до горе, а свършваше някъде до средата. Цялото село се беше събрало да гледа, а хората бяха безпомощни да достигнат гнездото. Минаха часове в молби към една или друга институции да изпратят вишка или осигурят стълба, която да достигне гнездото. Усилията бяха общи, на дежурния в Спасителния център за диви животни и на хората на място. Десетките телефонни разговори най-сетне задвижиха нещата, но кагато стълбата пристигна, бяха минали часове. Най-накрая щъркелчетата бяха свалени, но краката им бяха измъкнати от ставите и тотално увредени и се наложи да бъдат приспани веднага от местния ветеринар, за да се прекратят мъките им.
За тяхното освобождаване в дивата природа и тази година избрахме прекрасно местообитание – Защитена местност Злато поле. На 4 партиди закарахме и освободихме там нашите щъркове. Първоначално направихме 4 гнезда, както миналата година, но после бройката на щръкналчетата стана толкова голяма, че вече не достигаха гнездата, побиращи само по 3 птици. За освобождаване на по-голям брой от тях сметнахме за подходящ покрива на изоставена ниска постройка, който пригодихме да им служи за огромно гнездо. В него те известно време ще се връщат да нощуват след дневното бродене по полята наоколо и плитчините на река Марица. Те всички са едно голямо щъркелово семейство и се придържат един към друг в група, защото това им носи сигурност.
Всички птици, които се освобождават от Спасителния център за диви животни, имат пръстени на Българската орнитологична централа, което позволява за някои от тях – ранени, бедстващи или мъртви, да получим обратна информация какво се е случило и поне до къде се е придвижила птицата.
Благодарим на колегите ни от Регионалните инспекции за околна среда и води (РИОСВ) за съдействието при някои от случаите и на електроразпределителните дружества, до чиято помощ се налагаше понякога да прибягваме. Надяваме се в бъдеще нещата да се подобряват и най-вече да успеем някак да се договорим с ръководствата на тези дружества помощта, от която често имаме нужда, да е регламентирана и да не зависи от това на кой от техните оператори си попаднал, звънейки по телефона. Също така, огромна помощ от тяхна страна би била една инвестиция в обезопасяването на електропреносните съоръжения. Това са все проблеми, по които трябва да се работи на практика и всеки да поеме своята отговорност – Министерство на околната среда и водите, електроразпределителните дружества и неправителствените организации, но не само на хартия, защото каквото и да си говорим, важното е какво се случва в действителност на полето.
А за нашите щъркелчета какво още да кажем, освен, че напролет ще очакваме оцелелите от всички перипетии да се завърнат по родните места. Попътен вятър, младежи!
Хората, които приготвяха кофи с храна по няколко пъти на ден, за да утолят глада на множеството щъркелови бебета:
Красен Лазаров - Сътрудник в бебешката стая
Павлина Николова - Сътрудник в бебешката стая
Венелин Христов - Сътрудник в бебешката стая
Павлина Николова - Сътрудник в бебешката стая
Венелин Христов - Сътрудник в бебешката стая
Действащи лица при освобождаването на порасналите щъркове:
Николай Арабаджиев - Рехабилитатор диви животни
Александър Мечев - Сътрудник в Зелени Балкани - Стара Загора
Александър Мечев - Сътрудник в Зелени Балкани - Стара Загора
Красен Лазаров - Сътрудник в бебешката стая
Карней Карнеев - Отговорник Размножителна програма
Венелин Христов - Сътрудник в бебешката стая
Карней Карнеев - Отговорник Размножителна програма
Венелин Христов - Сътрудник в бебешката стая
Текст:
Любомила Кривошиева - Рехабилитатор диви животни
Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани
моб.тел.: 0885 22 84 86
e-mail: lkrivoshieva@greenbalkans-wrbc.org
Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани
моб.тел.: 0885 22 84 86
e-mail: lkrivoshieva@greenbalkans-wrbc.org
Снимки:
Любомила Кривошиева - Рехабилитатор диви животни
Александър Мечев - Сътрудник в Зелени Балкани - Стара Загора
Александър Мечев - Сътрудник в Зелени Балкани - Стара Загора
