Подкрепете петицията срещу употребата на Диклофенак в ЕС - спасете лешоядите!

Апелираме за стартиране на процедура за забрана на Диклофенак и неговият опасен аналог - Ацеклофенак във ветеринарно-медицинската практика в Европейския съюз!

Подкрепете европейската петиция: http://www.change.org/petitions/european-union-diclofenac-the-vulture-killing-drug-is-now-available-on-eu-market?recruiter=84744184&utm_campaign=signature_receipt&utm_medium=email&utm_source=share_petition

Препаратът Диклофенак е мощно противовъзпалително средство, което се използва и като болко-успокояващо в хуманитарната медицина. На места обаче медикаментът се прилага и във ветеринарно-медицинската практика и попада чрез храната в организма на мършоядните птици. Диклофенакът е изключително токсичен за лешоядите (предизвиква остра бъбречна дисфункция и до два-три дни птицата умира) и употребата му във ветеринаро-медицинската практика е довела до 99% спад в популациите на лешоядите в Индия и Пакистан само за 15 години. В този период, на индийския субконтинет са загинали над 14 млн екземпляра от няколко вида лешояди и днес те са критично застрашени от изчезване. При това е установено, че само в около 1% от труповете на умрелите животни, с които лешоядите се хранят, е имало остатъчни количества диклофенак. Т.е. единични случаи на достъп на лешоядите до храна със съдържание на диклофенак може да причини смъртта на голям брой птици. Нещо повече, употребеният върху домашни животни Диклофенак се разгражда бавно и дори след дни, третирано животно с този медикамент, все още е много опасно за лешоядите. Поради тази причина, медикаментът е забранен за ветеринарна употреба в Индия, Пакистан и Непал.

Налични са безопасни заместители на Диклофенака. Такъв например е медикаментът Мелоксикам, за който чрез тестове е установено, че не е опасен за лешоядите. Други земестители – Кетопрофен, Ибупрофен, Флуниксин, Фенилбутазон и Ацеклофенак, за съжаление са също толкова опасни, както и Диклофенака. Ацеклофенакът не е легално приет за употреба във ветеринарно-медицинските практики в ЕС, тъй като за него няма определени минимални допустими норми на съдържание в храни с животински произход.

В Европа се срещат четири вида лешояди и всички те са под закрилата на европейското законодателство (Директива за птиците 2009/147/EC). След десетилетия природозащитни усилия в европейски мащаб, популациите на белоглавия лешояд и на брадатия лешояд наскоро се възстановиха от много ниска численост. В България понастоящем популацията на белоглавите лешояди наброява 72 двойки, докато символът на природозащитата в страната – брадатият лешояд все още не се е завърнал в нашата природа. Според международния червения списък на IUCN, черният лешояд е отбелязан като „Почти застрашен”, а от България е изчезнал като гнездящ. Най-застрашеният лешояд и като цяло хищна птица в Европа е египетският лешояд. От този световно застрашен вид, (включен в международния червения списък на IUCN в категория „Застрашен“) у нас са останали едва 26 двойки и популацията всяка година става все по-малка. На територията на България се изпълнават редица международни проекти (напр. проекти по програмата LIFE+ на ЕС), целящи опазването и стабилизирането на популациите от лешояди. Милиони евро са инвестирани в спасяването на тези видове и сега те са в опасност.

БДЗП, Зелени Балкани, ФДФФ и ДЗХП ще изпратят официално становище до МОСВ, БАБХ и МЗХ с настояване медикаментът да бъде спрян в България, както и изключен от списъка на разрешени препарати за използване в Европа.