Подивяването на освободените соколчета!

Пътят към свободата не е лесен, това го знаят най-добре нашите ловни соколчета, освободени в рамките на проект „Завръщане на ловния сокол в България“.

По-рано ви разказахме как освободихме втората група ловни соколчета от адаптационната волиера.

А как соколчета се адаптираха към свободата си, разказва нашия полеви сътрудник:
„След първоначалния устрем да напуснат гнездото (адаптационната клетка) и да проучат нови територии - като се разпълзят по съседни клони, покачат се на върха на дървото или дори отлетят на съседни дървета, младите соколи се успокояват и се завръщат към „родното“ гнездо, където се чувстват сигурни и намират храна.
Така през първите няколко дни, гнездото си остава предпочитано място за наблюдение, почивка и нощувка. А отделни птици така си и останаха силно привързани към гнездото и си нощуваха в него, чак до началото на скитането.

В този момент вече дойде ред и на цветните пръстени, поставени на краката на птиците,  да изпълнят ролята си – по тях всяка птица бива разпозната индивидуално всеки изминал ден, с което се удостоверява нейното оцеляване поне до момента на напускане на „родната“ територия.
След гнездото, идва ред на специално поставените за младите соколи хранилка и кацалка. От тях те имат отлична видимост към заобикалящата ги действителност и могат да отлетят, ако нещо ги заплашва. По този начин се имитира и случващото се в дивата природа, когато родители продължават да хранят излетелите малки извън гнездото. 

А, когато птиците се чувстват спокойни и необезпокоявани обичат да кацат, и се хранят по земята.
Първите полети на малките са кратки – до съседните на гнездото дървета. После започват да демонстрират и характерният за вида „бръснещ“ полет над земята. Постепенно полетите им започват да стават все по-уверени и все по-далечни, до момента в който ги загубваш от погледа си. Особенно радващо е да видиш игрите на младите във въздуха – как се гонят и атакуват едно друго, което е най-добрата тренировка за предстоящият им див живот.

Така в тренировъчни полети и хранене дните неусетно се изнизват един след друг, докато накрая небето опустява. Всяко едно от младите соколи е поело по своя път и на нас ни остава само да се надяваме, че повече от тях ще оцелеят, за да отгледат свое собствено, вече съвсем диво, поколение!“ завършва разказа си „от първо лице“ нашия колега, полевия сътрудник по проект „Завръщане на ловния сокол в България.

Дейностите по проект „Завръщане на ловния сокол в България“ на Зелени Балкани се извършват с финансовото съдействие на ЗАД Армеец.