Новите пациенти в Спасителния център за диви животни

11.10.2009

Бухал (Bubo bubo)
Тази, иначе величествена птица, пристигна в Спасителния център в ужасно състояние. Едното крило не просто беше ранено, а на него нямаше никакви тъкани. При липсващи тъкани не може със сигурност да се твърди каква е била причината за нараняването, но каквато и да е била тя, птицата дълго време е търпяла страшни болки, докато ларвите на различни паразити са се хранили с тъканите на увреденото и крило. Дълго време тя е била в невъзможност да се храни, което е довело до драстично спадане на теглото и до 100 грама под критичния за вида минимум.
Ампутацията на крилото просто беше неизбежна. Птицата преживя операцията, трудно излезе от упойката и ден след това силите я напуснаха завинаги. Една величествена птица по-малко в нощното небе...
Специално благодарим на Андреана Трифонова от "Проект Родопи" и инж.Екатерина Гаджева от РИОСВ-Смолян, които бяха съпричастни с трагедията на това същество и помогнаха за неговото транспортиране до Спасителния център.

  Видра (Lutra lutra)
Малката видра постъпи в Спасителния център от района на Димитровград със съдействието на Николай Апостолов - кмет на село Райново и на неговата съпруга. Била е нахапана от кучета, в резултат на което задните крачета не се движели. Добрите хора я открили и занесли на ветеринар, където, за жалост, стояла няколко дни почти без лечение и без да се храни. Състоянието и се е влошило рязко и хората решили да потърсят помощ на друго място.
При постъпването си при нас, видричката беше с хипотермия (ниска телесна температура) и силно обезводнена и, въпреки спешните мерки за стабилизиране на състоянието и, няколко часа по-късно почина. Аутопсията показа дупки на стомаха, през които стомашното съдържание се е изливало директно в коремната кухина. За съжаление в подобни случаи сме безсилни...

    Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)
Пеликанчето Пелин постъпи след прекарана в дивата природа болест, за която не можеше вече да бъде установено каква е била. Състоянието му беше много тежко. Не беше способен да стои на краката си, непрекъснато се клатеше и падаше. В допълнение, не можеше да поглъща храна сам.
През първите няколко дни се очакваше влошаване на състоянието му. Храненето ставаше насила като рибата трябваше да се пъха в хранопровода с ръка чак до стомаха.
И така, както очаквахме влошаване, изведнъж Пелинчо започна все повече да може да се задържа на краката си без да падне. А един ден дори глътна една риба сам и беше видимо горд от постижението си. Така започна оздравяването на бебето-гигант. В момента Пелин е преместен от реанимацията в голяма клетка в двора, която дели със сива чапла и бял щъркел и ние се чудим по какъв начин да даваме храна на съквартирантите му, защото той изяжда всичко.

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)
Малкото бижу шипоопашата костенурка пристигна при нас от района на Ямбол без никакви оплаквания, освен, че е вълшебно малка и хората, които са я намерили, са се притеснили дали ще оцелее самичка. Корубата и още е мека и на едно място има вдлъбнатинка, където птица се е опитала да я клъвне, но няма рана. Малката добре си похапва и обожава плодове. Когато яде диня, обича да заспива в нея.
Няколко дни след нейното пристигане, в Спасителния център попаднаха две нейни огроооомни посестрими. Гледани са 30 години в домашни условия. Жената, която ги е гледала вече е възрастна и няма възможност да се грижи за тях вече, затова решила да ги даде при нас.
Можете да видите на снимката каква огромна разлика има между бебето и възрастната костенурка.
Трябва да припомним, обаче, че точно защото се взимат костенурки от природата, те са изчезващ вид. Много хора ги гледат в дворовете си, където костенурките нямат естествени условия за размножаване, често дори нямат партньор, за да се размножават. В редките случаи, когато имат поколение, малките не се пускат на свобода. Така числеността на костенурките в дивата природа драстично се свива.
Взимането на костенурки от природата, отглеждането им в домашни условия, нараняването и убиването им са забранени със Закона за биологичното разнообразие.

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca)
По същото време, когато получихме бебето шипоопашата костенурка, от София ни изпратиха и едно бебе шипобедрена костенурка, съвсем малко по-голяма. Е, тя не е реално от София, но човекът, който ни я изпрати я получил като подарък да си я гледа вкъщи. Той, обаче, знаейки, че костенурката е защитен вид, е решил, за нейно добро, да я върне в дивата природа, където и е мястото.
Получихме я прекрасно опакована с голяма грижа, затова има и снимка на кутийката.
Малките костенурчета и големите костенурки ще бъдат "зазимени", защото костенурките спят зимен сън. Напролет ще се събудят, за да посрещнат новия си живот в дивата природа.

Черна каня (Milvus migrans)
Тази невероятно красива и финна граблива птица постъпи при нас с невъзможност да движи краката си, поради неврологично нарушение. Все още не е ясно дали ще може да се оправи. Лечението дава резултат, но при неврологичните увреждания никога не може да се каже със сигурност до каква степен ще се подобри състоянието на пациента. Иначе, тя се наложи като един от най-гласовитите пациенти. Треперливия и глас се чува с повод и без повод, много е общителна и любопитна.

Ливаден дърдавец (Crex crex)
Сигурно сте чували за ливадния дърдавец, че е световно застрашен вид. В Спасителния център този ливаден дърдавец постъпи с рана на крилото и нарушения в движението на единия крак. Крилото вече заздравява, а движенията на крачето стават все по-координирани.
Това е един определено труден пациент по отношение на хранене и грижи. Много е плашлив и от най-малкия шум се блъска в клетката, а осигуряването на храна, която да харесва се оказа доста трудно, но все пак открихме подходящи заместители на неговата естествена храна. Бъдещето ще покаже каква ще е съдбата му, дали ще се възстанови напълно и ще е в състояние да се справя сам в дивата природа.

Синявица (Coracias garrulus)
Синявицата не е рядка, но поради скрития си начин на живот, остава непозната за повечето от нас. Тя е една от най-ярко оцветените нашенски птици. Прелетен вид, който се храни предимно с гъсеници и ларви на различни бръмбари.
Тази специално, постъпи при нас с лошо счупване на крилото, което не можа да се възстанови след операцията, тъй като ямката на ставата също е била счупена и крилото просто не можеше да се държи в нея и висеше. Трудно свикна на храната която ние можехме да и предложим като заместител на естествената, но постепенно започна да се храни и сама.

Сива чапла (Ardea cinerea)
Тази сива чапла беше простреляна в крилото. След операцията се възстановява добре. Обикновено като влезеше човек в стаята, където стоеше, докато траеше интензивното лечение, тя се правеше на невидима като заставаше изпъната в ъгъла на стаята. Това е естествено за чаплите поведение, което много успешно прилагат в дивата природа, когато са сред тръстиките, например.
В последствие чаплата беше преместена в голяма клетка в двора, която дели с пеликанчето Пелин и един щъркел от Унгария.

Бял щъркел (Ciconia ciconia)
Последният бял щъркел, който постъпи в Спасителния център, е с пръстен от Унгария. Той не е ранен, просто е доста дребен и слабичък, затова ще остане няколко дни при нас, докато поукрепне. Той дели клетка със сивата чапла и пеликанчето.
Информирахме Българската орнитологична централа, че птица с такъв пръстен е при нас. Те ще се свържат с техните унгарски колеги и ще получим сведения кога е поставен пръстенът на птицата и къде, за да можем да проследим как се е движила тя.