„Първият ден малките основно лежаха притиснати към гнездото и издаваха тревожни крясъци, щом пасящите из мерата крави ги наближиха“, споделя колегата и продължава.
„След първоначалния шок от раздялата с родителите и преместването на новото място младите соколчета /всъщност и трите са млади дами/ постепенно се оттърсват от стреса. Едно след друго започват да се навдигат и да надничат към заобикалящият ги свят.
Следващият ден видяхме най-големия смелчага вече качен на гредичка, на предната стена на клетката, от където зорко наблюдаваше обстановката наоколо. Другото любимо място за кацане на птиците е гредичка през средата на клетката, което е и най-високото място в нея. На другия ден, след като първото малко я бе превзело, към него се
присламчи второто, а после и третото.
Дневните им занимания се сътоят в хранене, спане и много....пощене. Така след упорито няколкодневно „пощене“ пухчетата в тяхното оперение бяха премахнати и те са вече елегантни дами с перфектно оперение“ завършва разказа си той.
Дейностите по проект „Завръщане на ловния сокол в България“ на Зелени Балкани се извършват с финансовото съдействие на ЗАД Армеец.
