Международна работна среща на тема лешоядите и ветеринарномедицинските препарати – Дадя, Гърция
21.02.2019Международна среща на тема "Лешоядите и ветеринарномедицинските препарати" събра експерти в областта на опазването на лешояди от Испания, Франция, Италия, Израел, България и Гърция.
Срещата се проведе в рамките на проект "Re-Vultures" (LIFE14 NAT/NL/000901), a организатори на събитието бяха VCF и WWF Гърция. От съществена важност бе и участието на ветеринарни лекари, специалисти токсиколози и представители на горски агенции, съдействащи на LIFE проектите при редица проблемни ситуации. Екипът на проект "Светло бъдеще за черния лешояд" LIFE14 NAT/BG/649 бе поканен да представи опита на България в тази насока. Доц. Гергана Николова и д-р Иванка Лазарова от секция Ветеринарно законодателстцо и мениджмънт към Тракийски университет - Стара Загора и д-р Кирил Димитров - патоанатом от Тракийски университет - Стара Загора също направиха презентации за работата си по темата.
Необходимостта от подобни срещи се оказа значителна, след като в продължение на години работа по опазване на лешоядите, ветеринарномедицинските препарати се доказаха като една от големите заплахи за дивите хищни птици. Селскостопанските животни и тези отглеждани във фермите за интензивно животновъдство, често стават храна на цели колонии лешояди. Антибиотиците, обезпаразитяващите препарати, нестероидните противовъзпалителни средства и др., използвани за лечение на добитъка, застрашават здравословното състояние на редица диви животни и в най-голяма степен на лешоядите, поради колониалния им начин на живот и хранене.
Една от предпоставките за това е употребата на нелегални препарати и лекарствени средства и самолечението на животните от техните стопани, без консултация с ветеринар. Също така, при някои медикаменти е изследван периода на изчистване от организма на животните, но не се знае какво ще е действието му, ако попадне в организма на лешояд след хранене с месо от третирано животно. Друг проблем е прикриваната от фермерите информация за приложените медикаменти на животните, с цел да се избавят от трупа по най-евтиния начин. Всички заинтересовани страни постигнаха единомислие по въпроса, че дори и при най-малки съмнения за наличие на лекарствени субстанции в трупа, предназначен за храна на животните, е по-добре месото да не се изхвърля на площадките за подхранване, а директно да се предава на екарисаж.
На дневен ред бе поставен въпроса и заптимизиране на процеса на събиране на проби за анализ от отровени или потенциално отровени животни, а обменът на опит е най-добрият начин за справяне с този проблем.
Работната среща завърши с теренни наблюдения на площадката за подхранване, която се намира на територията на Национален парк Дадя-Лефкими-Суфли, а участниците имаха рядката възможност да видят гнездо на черни лешояди.
Срещата се проведе в рамките на проект "Re-Vultures" (LIFE14 NAT/NL/000901), a организатори на събитието бяха VCF и WWF Гърция. От съществена важност бе и участието на ветеринарни лекари, специалисти токсиколози и представители на горски агенции, съдействащи на LIFE проектите при редица проблемни ситуации. Екипът на проект "Светло бъдеще за черния лешояд" LIFE14 NAT/BG/649 бе поканен да представи опита на България в тази насока. Доц. Гергана Николова и д-р Иванка Лазарова от секция Ветеринарно законодателстцо и мениджмънт към Тракийски университет - Стара Загора и д-р Кирил Димитров - патоанатом от Тракийски университет - Стара Загора също направиха презентации за работата си по темата.
Необходимостта от подобни срещи се оказа значителна, след като в продължение на години работа по опазване на лешоядите, ветеринарномедицинските препарати се доказаха като една от големите заплахи за дивите хищни птици. Селскостопанските животни и тези отглеждани във фермите за интензивно животновъдство, често стават храна на цели колонии лешояди. Антибиотиците, обезпаразитяващите препарати, нестероидните противовъзпалителни средства и др., използвани за лечение на добитъка, застрашават здравословното състояние на редица диви животни и в най-голяма степен на лешоядите, поради колониалния им начин на живот и хранене.
Една от предпоставките за това е употребата на нелегални препарати и лекарствени средства и самолечението на животните от техните стопани, без консултация с ветеринар. Също така, при някои медикаменти е изследван периода на изчистване от организма на животните, но не се знае какво ще е действието му, ако попадне в организма на лешояд след хранене с месо от третирано животно. Друг проблем е прикриваната от фермерите информация за приложените медикаменти на животните, с цел да се избавят от трупа по най-евтиния начин. Всички заинтересовани страни постигнаха единомислие по въпроса, че дори и при най-малки съмнения за наличие на лекарствени субстанции в трупа, предназначен за храна на животните, е по-добре месото да не се изхвърля на площадките за подхранване, а директно да се предава на екарисаж.
На дневен ред бе поставен въпроса и заптимизиране на процеса на събиране на проби за анализ от отровени или потенциално отровени животни, а обменът на опит е най-добрият начин за справяне с този проблем.
Работната среща завърши с теренни наблюдения на площадката за подхранване, която се намира на територията на Национален парк Дадя-Лефкими-Суфли, а участниците имаха рядката възможност да видят гнездо на черни лешояди.
![Представяне на проект "Светло бъдеще за черния лешояд"](./thumbs/files/data_3/6923/Image/ubgp-received-611604522621763-29683.jpg&w=1000&h=900&fltr[]=wmi|../watermark.png|BR|90|5|5 "Представяне на проект "Светло бъдеще за черния лешояд"")
