Чрез редовна проверка и чести прегледи на ценното люпило разбрахме, че само три от петте яйца са оплодени, имат зародиши и от тях ще се излюпят малки. Така и стана. Едно след друго на бял свят започнаха да се появяват малки бели пухчета. И тук приключи спокойствието на отговорника по отглеждането им. Всеки ден, през два–три часа “приемната майка” на малките ветрушки имаше задължението да претегли, нахрани, отново да претегли, почисти и постави на топло в инкубатора всяко едно от своите три подопечни, а те имаха задължението да се хранят и спят. Постепенно, за наше голямо съжаление, едното малко изостана от другите и колкото и усилия да положихме не успяхме да го спасим, накрая то умря. Така останаха две пилета, които за наша радост и гордост на “втората си майка”, растат и се развиват много добре.
А сега на къде? Има много възможности, които предстои да обсъдим и внимателно да подберем най-добрата, за да могат младите птици да пораснат и станат част от историята на завръщането на този изчезнал от България вид.
Дейността е част от проект ,,Консервационни дейности за целеви видове от Директивата за птиците на ЕС - белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в основните им местообитания в България”.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България чрез оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.”, Ос 3 “Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”: проект № 58301–60-480, договор № 58301 – С – 008, по процедура BG161PO005/08/3/01/05 ope.moew.government.bg.
За повече информащия:
Христина Клисурова - Спасителен център за диви животни
Моб. тел.: 0886570053, e-mail: hhristova@greenbalkans.org
Иван Иванов - Сътрудник размножаване белошипи ветрушки и вивариум - Спасителен център
e-mail: iivanov@greenbalkans-wrbc.org
