Един щъркел от Батак и неговите хора

Петък след обяд е и телефонът в Спасителния център на Зелени Балкани звъни... Една жена от Батак е видяла от горен етаж на фабриката, в която работи, че на покрива на съседна къща виси щъркел, закачен на железа. Къщата, обаче, е заключена, а собствениците живеят в друг град. Къщата е практически недостъпна.

Не знам дали можете да си представите колко е трудно от дистанция да организираш такова нещо, но след множество обаждания, пожарната е на мястото. Всичко зависи от тяхната човешка воля да помогнат, защото законово не са длъжни и даже е твърде вероятно да бъдат санкционирани за откликването на сигнал за животно. Тяхната функция е да пазят хората, не животните. Въпреки това, пожарникарите в Батак искат да помогнат, обаче нямат право да влязат в частна собственост, без там да се случва пожар или друго бедствие. Няма как, тръгват си, защото собственикът го няма да даде разрешение за достъп.

Свършва работния ден в съседната на къщата фабрика и работниците също си тръгват, а птицата виси ли виси и кръвта тече и тече... Пада нощта, а в тъмното един щъркел диша на ръба на живота, забучен на железата. Болка, страх и изтощение... без надежда.

Идва утрото на другия ден, а щъркелът все още е жив... там, на железата. И тогава се случва обратът. Случаен пост във Фейсбук от жена от Батак, по тема съвсем различна от тази за животните, привлича вниманието на човек от спасителния център, косвено ангажиран със случая. Името „Батак” е всичко, което има значение в този момент.

Това е преломният момент и от тук нататък нещата тръгват, защото Мария Маринкова от Батак разбира за случая и поема нещата в свои ръце. Втурва се да разпитва за този случай там на място, ангажира общината в почивен ден, свързва се пак с пожарната и хората пак са там пред къщата, под измъчения щъркел, който виси. Мария дори се свързва със собствениците на къщата по телефона, но каква е изненадата и когато от отсрещната страна чува само обиди и крайното решение на собствениците е:  „НЕ РАЗРЕШАВАМЕ ПОЖАРНАТА ДА СЕ КАЧИ!”.

Никой не знае какви са били доводите на собствениците да вземат това решение. Вероятно са се притеснявали да не бъдат почупени керемидите като се качат хора на покрива, но няколко неща стават ясни в този момент, а именно, че стърчащите железа не са там случайно, а са поставени точно за да попречат на щъркелите да направят там гнездо и, също така, че за собствениците на тази къща животът на едно живо същество, което ще умре в страшни мъки на техния покрив, е по-маловажен от целостта на самия покрив. В крайна сметка, накрая те склоняват, след като и пожарникарите говорят с тях по телефона и ги молят да разрешат.

Започва се, но стълбата не е достатъчно висока, тъй като къщата е на три етажа. Тя стига само до втория. От там нататък рискът поема Павел Самунев, който от покрива на съседната къща се прехвърля на покрива на тази и най-накрая откача омаломощеното животно от железата, след което Мария и Павел веднага поемат към Стара Загора, за да докарат щъркела при нас в Спасителния център за диви животни.

Крилото е зле, много зле... Костта стърчи оголена и изсъхнала. Няма шанс за възстановяването му и най-вероятно ампутацията ще е животоспасяващата операция за тази птица, но не се знае след толкова изтощително висене дали тя ще издържи операцията. За летене въобще и дума не може да става вече.

Изводите от целия този случай, а и от многото такива, с които до сега сме се сблъсквали в Спасителния център на Зелени Балкани са: