До Румъния и обратно

Всичко започна с едно лаконично съобщение от стара приятелка, гласящо в общи линии
„В Румъния ще има работна среща за ветеринари, има презентации за диви животни, ще сте ни много полезни и ще ви хареса” Старата приятелка всъщност е младата ветеринарна лекарка Гьопи Ола-Гал, останала с чудесни впечатления след летния си стаж в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани – Стара Загора. Информацията е оскъдна, но симпатиите са взаимни, желание за обмен на опит не липсва, и решението е взето.
Утрото на 9 юли посреща на път скромен екип от двама зеленобалканци - Ивайло Клисуров, дългогодишен управител на Спасителния център, и ентусиазиран бъдещ ветеринар в мое лице. Пътят е дълъг и съпътстван с музика и периодично отбелязване на гнезда на различни скални птици, притихнали керкенези и виещи се далеч над нас мишелови. Преминаваме през полите на величествените Карпати и неусетно се озоваваме в Lunca de Jos. Там ни посрещат Ата и Петър, скоро завършващи ветеринарни лекари, и главни организатори на събитието.

Докато ни ескортират до културният център на Гхаймс, разбираме, че ще сме част от ежегодната среща на унгарски ветеринари и ветеринарни медици, инициирана от световната организация на унгарските ветеринари и студентския научен кръг, а целият следващ ден е посветен на дивите животни,.

Едва успяваме да извадим бинокли и фотоапарати за стръмните зелени хълмове и двойната дъга, и започнаха да прииждат още участници. Щастлива е срещата ни и с Робърт Зайс, който с огромна радост ни обясни, че вече тече процедурата по регистриране на първият център за рехабилитация на диви животни в Румъния и до два дни той ще функционира официално. Приветствахме хубавите новини, но не пропуснахме да го уверим, че ще има неизбежни и неочаквани предизвикателства. Той слуша внимателно, но бъдещите трудности не го плашат – има желанието да се справи и знае, че може да разчита подкрепа от нас и унгарските колеги.
На следващия ден, ще рано, рано съставът на участниците се попълни със студенти от Сърбия, Унгария, Словакия и различни части на Румъния. След суетата по настаняването и емоциите по посрещането, в 9,00 часа започна лекцията на д-р Джон Дери, ръководител на центъра за диви птици в Хортобаги, Унгария.
Всички лекции са на унгарски, но за наш огромен късмет, студентите са умели не само със скалпел и хемостатик, а владеят отлично и английския, и бързо се сдобиваме с преводачи. Наострили уши научаваме за постиженията на унгарския център, за ускорената рехабилитация чрез електромагнично лъчение, успешната трансплантация на клюн-протеза на щъркел, предпазването на птиците от електропроводи, хитри приоми за прифилактика на отравяния при диви животни. Така запалени от идеите се впускаме в ентусиазирани разговори с колегите, но предстои и следващата не по-малко интересна презентация. В нея атрактивно и нагледно д-р Левенте Борке ни разкрива тънкостите в упояването на огромните унгарски мечки. Виждаме кадри как 500 килограмови зверове биват преглеждани и третирани без риск за самите тях или ветеринарния екип. На по-смелите се обещава участие в бъдещи мисии, докато всички притихнали разглеждаме 20 сантиметровата ”стреличка” за мечки.
Без да усетим е дошъл и нашият ред. Ивайло запознава участниците със задачите на Зелени Балкани, говори за успехите, трудностите, освобождаванията на пациенти, информационните кампании. Някои за пръв срещат подробна информация за Бъглария и Зелените й Балкани, и след едночасовата презентация продължаваме да се запознаваме със съмишленици, а докато обядваме кипи оживен разговор за състоянието и съдбата на Европейските диви животни.

Студентите, участници в срещата са бъдещи ветеринарни лекари, лаборанти, рехабилитатори, орнитолози, кинолози и темите на презентациите отговарят на разнообразните им интереси. Предстоят лекции за първа помощ на диви животни, приложение на ултразвук, та дори акупресура и лечение на епилепсия, и какво ли още не. Планирани са и посещения в месокомбинат, разходки сред местната флора и фауна.
След вечерята домакините ни се развихриха – открихме, че Ата освен съорганизатор и ветеринарен лекар, е и невероятна цигуларка, и заедно групата си тъкмо се връща от концерт в Канада. За наше щастие ставаме свидетели на невероятен концерт. Комбинацията между цигулки и традиционен гардон е магическа, а песните им се доближават до родопски напеви. Под звуците на автентична унгарска музика дори завъртяхме право хоро, което местните се опитаха да ни убедят, че се нарича ”коло”.
К
расиви и прохладни са вечерите в Гхаймс, но времето ни е ограничено и след сутрешната лекция на 12 юли мятаме багажи на рамо, и си вземаме сбогом с новите си приятели. Пътьом придружаваме Боби, докато взема първите официални пациенти на новият Румънски Спасителен център за диви животни – 3 млади керкенеза, намерени от местни дървари.
Поемаме по пътя, спокойни, че ги оставяме в добри ръце. Щастливи сме, от срещите с толкова много нови и стари приятели, които споделят нашата страст. Родили са се много идеи за общи проекти. Тръгваме знаейки, че предстоят много нови срещи и съвместни успехи.

Христина Тасева
Студент по ветеринарна медицина
Тракийски университет
Доброволец в Спасителния център за диви животни на
Зелени Балкани – Стара Загора