Новини

Бодлива есен в Спасителния център за диви животни

Бодлива есен в Спасителния център за диви животни

15.10.2011

Малко след като освободихме Мамче, Ежко и Бежко, получихме малко бодливо съкровище. Мъникът, кръстен от спасителите си Боцко, е намерен на оживен столичен булевард. Минавайки с колата си над него през нощта, Ангел Ангелов и Радмила Влайкова осъзнали какво са видяли всъщност и се върнали. Там на пътя, стоял сам-самичък Боцето и никаква майка таралежка нямало наоколо нито на пътя, нито в тревата край него.  При това положение нищо друго не им оставало, освен да го вземат, защото било от ясно по-ясно, че Боцето е още бебе. За щастие, те знаели за съществуването на нашия център и го изпратиха да го доотгледаме.

Мъничък, гладен, замръзнал... Боцето беше на ръба на оцеляването и първите му дни при нас бяха критични. Специалното мляко по няколко пъти на ден и възглавничката с топла вода бяха само част от грижите за малчото, който тежеше едва 80 грама. Той имаше остра нужда от майка си и не можеше да понася да бъде оставян сам. Просто полудяваше и се катереше по решетката на кутията. Видяхме се в чудо какво да измислим, че хем бебето таралежче да е спокойно, хем човекът, който се грижи за него да може да върши работа, все пак. Решението дойде спонтанно, когато един ден за малко оставих Боцето в джоба на работния си гащеризон, защото ми трябваха и двете ръце за малко. Той моментално заспа там. Така Боцето стана най-сладкия джобен таралежко в целия свят! Всяка сутрин се настаняваше в джоба, където спокойно си спеше, пиеше мляко от мъничката си бутилка или ядеше любимия си пъпеш. Когато му се доходеше до тоалетна, обаче, изскачаше като ракета от джоба и, ако не успея моментално да го хвана, тупваше като круша долу, свършваше си работата бързо и пак драпаше да влиза в джобчето.

Тази идилия продължи докато Боцко беше на мляко и още не ядеше твърда храна. Зъбките му постепенно порастнаха и той започна да яде и твърда храна. После го запознахме с Игълко, който е малко по-голям от него, и станаха неразделни.

Боцето е още доста мъничък, макар да тежи вече не 80, а 300 грама, затова решихме да го оставим да изкара зимата при нас и да го освободим през пролетта. Засега той се чуства добре с приятеля си Игълко в уютна нова клетка, която делят с нашите катеричоци. Странна комбинация на видове, до която прибегнахме, притиснати от липсата на място, но тя се оказа доста удачна и интересна. Двамата бодливковци си имат сандък, пълен с мека слама, в която спят на топка и която ще ги предпази от студа през зимата.

Който иска да се запознае с тях, вероятно ще може да го направи чак през пролетта, защото още с първото застудяване те заспаха и излизат само в по-топлите дни, колкото да се нахранят.

Приятни зимни сънища, бодливковци!

Текст и снимки:
Любомила Кривошиева – Рехабилитатор диви животни
Спасителен център за диви животни на Зелени Балкани
моб.тел: 0885 22 84 86