Размножителна програма


Въпреки високият процент излекувани и върнати в природата животни, немалка част от тях остават трайно увредени и не могат да живеят самостоятелно в дивата природа. Много от тези животни се включват в поредица от рехабилитационни курсове и се адаптират за тяхното бъдещо волиерно отглеждане. Част от тях се включват в програмата на Центъра за размножаване на редки видове. По този начин от негодните за връщане родители се получава поколение от напълно здрави индивиди.

Основна цели на програмата са:

  • Размножаване и връщане в природата на обикновени видове, с цел придобиване на практически опит, популяризиране на програмата и подпомагане на дивите популации;
  • Подпомагане популации на редки видове, които все още се срещат в природата, но техните числености намаляват в Европейски и Световен мащаб;
  • Развитие на програми за реинтродукция на изчезнали от дивата природа видове и тяхното трайно възстановяване.

До момента Центърът има размножителен успех с различни видове птици като:

  • Керкенез (Falco tinnunculus)
  • Европейски бухал (Bubo bubo)
  • Забулена сова (Tyto alba)
  • Бял щъркел (Ciconia ciconia)
  • Белошипа ветрушка (Falco naumanni)

Кратка история на програмата

Значителна част от първите стъпки на размножителната програма бяха насочени към по-обикновени видове, масово разпространени в страната. Целта на тези първоначални опити бе да се придобият общи практически познания, които са изключително важни в тази специфична дейност. Първите опити за размножаване започнаха през 1999 г. благодарение на д-р Иван Иванов, директор на Зоопарк – София. От Зоопарка бяха предоставени първите птици от видовете бухал и белоопашат мишелов. По-късно след 2003 г. специалистите на Центъра започнаха постоянна обмяна на опит с различни специализирани размножителни центрове в Европа. Основните ни партньори в това направление са организации от Австрия, Испания и Франция. Част от тези дейности се осъществяват във връзка с дейностите на Плана за действие по възстановяване на лешоядните птици на Балканския полуостров (BVAP). Планът е иницииран от консорциум от международни организации, между които водещи фигури са Франкфуртското Зооложко Дружество (FZS) и Фондацията за консервация на Черния лешояд (BVCF). Към днешна дата планът се изпълнява от над 30 неправителствени организации от Балканските държави, като основната му цел е да създаде устойчиви популации на четирите вида европейски лешояди на Балканите.

Като част от този план, след 10 годишно очакване и упорита работа, през лятото на 2007 г. Д–р Ханс Фрей от Центъра за размножаване на брадати лешояди в Харингсии (EGS) , Австрия предостави за размножаване една двойка млади брадати лешояди (Gypaetus barbatus). По-късно птица от вида черен лешояд, негодна за връщане в природата, ни беше предоставена от колегите от WWF – Dadia, Гърция. От Румъния колегите от организацията Milvus Group , най-вече благодарение на усилията на Мартон Келемен, предоставиха на Спасителния център възрастен женски царски орел, също негоден да живее в дивата природа.

Бъдещите стъпки на размножителната програма са:

- формиране на размножващи се двойки от видовете: брадат лешояд, царски орел, черен лешояд, египетски лешояд, белоглав лешояд и белошипа ветрушка.
- сформиране на двойки от други видове с образователна цел и придобиване на повече опит в размножаването и отглеждането на младите птици във волиерни условия.

Дейности:


Белоглав лешояд 

През март 2009 г. за първи път в България в Спасителния център бяха приети първите 18 Белоглави лешояда внесени от Испания. Дейността е част от плана за възстановяване на лешоядите на Балканския полуостров и дейностите па праект "Завръщането на лешоядите в България", финансиран от прогромо LIFE+ на ЕС. В рамките на 3 години над 100 птици от вида белоглав лешояд (Gyps fulvus) бяха реинтродуцирани в района на Стара планина, от където птицата е изчезнала като гнездящ вид. Основната задача на спасителния център бе да приюти птиците в карантинния период при влизането в страната и да съдейства при тяхното разпределение по специално изградените волиери в четирите точки в Западна, Централна и Източна Стара Планина.
Като един от най-очакваните моменти бе излюпването на първото малко в Спасителния център, през 2014та година.
Повече за проекта можете да научите ТУК.


Белошипа ветрушка

Дейностите на Зелени Балкани по реинтродукцията на белошипата ветрушка у нас датират от 2008ма година, с проект "Белошипата ветрушка - без минало, но с бъдеща", финансиран от М тел еко грант. Последвалите действия на Зелени Балкани венчаят успеха на единствената в България успешна реинтродукция на изчезнал вид. Финансиран от програма LIFE+ на ЕС, проект "Възстановяване на белошипата ветрушка в България" върна вида в пределите на Сакар. В рамките на дейностите па проекта в Спасителния център зе излюпиха десетки малки, които в последствие бяха освободени в природата.
Повече за проекта можете да научите ТУК.
 

Ловен сокол

От няколко години Централната лаборатория по обща екология (ЦЛОЕ) към БАН ръководи проект за изследване и опазване на ловния сокол (Falco cherrug) в България. През 2007г "Зелени Балкани” се включи активно в проучванията за потенциална реинтродукция на ловни соколи в страната, след като при полевата работа не бяха открити гнездящи двойки.  Екипът на Центъра изгради тясно сътрудничество с International Wildlife Consultants (UK) Ltd и ЦЛОЕ при планирането и разработката на частта за евентуално размножаване на птици в плен и пускането им обратно в природата. За целта двама доброволци на Спастителния център обмениха практически опит в специализирания център за размножаване на соколи в Уелс, Великобритания.
От 2012та година в Спасителния център за диви животни имаме успех с размножаването на двойки ловни соколи. Част от малките са освободени в природата, а останалите са включени в размножителната програма на Центъра.

Резултатите от полевите проучвания и практическата работа са отразени в настоящия документ -  „Реинтродукция на ловен сокол в България – предпроектно проучване”, изготвен съгласно изискванията на IUCN.

План за възстановяване на Ловния сокол в България - на английски език 3 Mb (pdf) свали